Дамян Велчев е роден в Габрово и завършва Военното училище през 1903. По време на Балканските войни е командир на рота, а през Първата световна война - на пехотна дружина. През 1919 е сред основателите на Военния съюз, а от 1922 е член на ръководството му.
Дамян Велчев участва в организирането на Деветоюнския преврат през 1923, след който е върнат в армията. Той е помощник-началник, а от 1927 - началник на Военното училище. Поради конфликт с военния министър Иван Вълков през 1928 отново е уволнен от армията и участва във възстановяването на Военния съюз. През 1932 завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
Близък до Звено, Дамян Велчев участва в подготовката на Деветнадесетомайския преврат през 1934. В началото на 1935 е отстранен от ръководството на Военния съюз, а през юли е изгонен в Югославия. В края на годината той се връща в страната, арестуван е и е осъден на смърт за подготовка на дръжавен преврат. По-късно присъдата му е заменена с доживотен затвор, а през 1940 е амнистиран.
През 1943 Дамян Велчев се включва в дейността на Отечествения фронт като представител на Звено. Той участва в подготовката на Деветосептемврийския преврат през 1944, след който е повишен в генерал и става военен министър. През септември 1946 е отстранен от правителството и е назначен за посланик в Швейцария. След като е освободен от този пост през 1947, той отказва да се върне в България, за което му е отнето българското гражданство. Дамян Велчев умира през 1954 във Франция.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
Коментари: