Споделете Умира Иван Евстратиев Гешов - политически и държавен деец, банкер, икономист и публицист. Роден е в Пловдив през 1849 година. Завършва финансови и политически науки в Манчестър, Англия. След завръщането си в България се занимава с търговия. По време на Априлското въстание през 1876 г. изпраща редица дописки до английския в. "Таймс", с които информира за жестокостите на турските власти. Затова е задържан от местните власти и е осъден на смърт. Спасен е благодарение на енергичното застъпничество на английския и американския консул в Пловдив. След Освобождението Гешов взема дейно участие в обществено-политическия живот на Източна Румелия. Като един от лидерите на Народната (съединистка) партия неколкократно е депутат в Областното събрание. През 1879–1880 г. е и негов пръв председател. От януари 1882 г. до ноември 1883 г. той е директор (министър) на финансите. През декември 1883 г. Гешов се прехвърля в Княжеството, където е назначен за директор на Българската народна банка. От 26 август до 18 ноември 1886 г. е министър на финансите. През 1892 г. той председателства първия земеделско-промишлен събор. Съборът е свикан в Пловдив след закриване на организираното в същия град Първо българско земеделческо и промишлено изложение. От 19 май 1894 г. до 26 август 1897 г. той отново е министър на финансите. От 19 май до 17 септември 1894 г. е и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията, а от 31 юли 1896 г. до 26 август 1897 г. е управляващ Министерството на търговията и земеделието. След смъртта на д-р К. Стоилов през 1901 г. Гешов е издигнат за председател на Народната партия. Този пост заема до сливането й с Прогресивнолибералната партия в Обединена народнопрогресивна партия. За периода 16 март 1911 г.–1 юни 1913 г. е министър-председател и министър на външните работи, като от 1 до 14 януари 1912 г. е и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Председател е на ХV ОНС. От 1898 г. до 1924 г. Гешов е председател на Българското книжовно дружество (от 1911 г. – Българска академия на науките), а от 1899 г. до 1924 г. е председател и на Българския Червен кръст. Той е автор на мемоарни съчинения: "Балкански съюз. Спомени и документи" (1915 г.) и "Спомени из години на борби и победи" (1916 г.) . Негови книги са и драмата Ивайло", (1888 г.), "Думи и дела" (1889 г.), "Ситни дребни" (1904 г.), "Престъпно безумие" (1915 г.), "Спомени" (1916 г.) и др.

---

---