В периода 19 - 28 март 1895 г. София се провежда конгрес на македонските емигрантски дружества и братства в Княжество България и извън него (легална организация). На конгреса се създава Македонски комитет – легална организация на македоно-одринските дружества в България. За пръв председател е избран Трайко Китанчев. На Първия си конгрес Македонският комитет приема устав и програма. През декември 1895 г. се преименува на Върховен македонски комитет, а през 1901 г. на Върховен македоно-одрински комитет. ВМОК се бори за политическата автономия на Македония и Одринско, гарантирана от Великите сили. Средствата за постигане на тази цел са печатно слово, агитация и митинги, изпращане на делегации и петиции до европейските правителства. С цел да привлече вниманието на световната общественост през лятото на 1895 г. върховистите изпращат в Македония четири отряда и няколко малки чети в състав около 800 души. Частичен временен успех е постигнат само в Мелнишко. Въоръжената акция завършва с поражение. Под натиска на Великите сили князът и правителството на Константин Стоилов оттеглят временно подкрепата си за Върховния комитет. Скоро след неуспеха на въоръжената акция умира председателят на комитета Трайко Китанчев. След него за председатели са избирани Данаил Николаев, Йосиф Ковачев, Борис Сарафовов, Стоян Михайловски и ген. Иван Цончев.
Отношенията на Върховния македоно-одрински комитет с Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) са обтегнати. Различията между тях се дължат най-вече на тактиката на националноосвободителната борба. ВМОРО разчита най-вече на организираната борба на населението в Македония и Одринско, а ВМОК – на решаващата помощ на България и нейната армия. Независимо от разногласията организациите си взаимодействат. ВМОК помага на ВМОРО с пари, оръжие, боеприпаси, литература и военни кадри, които обучават българското население в Македония и Одринско на военно дело. ВМОРО подпомага ВМОК да приеме на VII-ия си конгрес през 1900 г. революционните методи на борба. Установеното единодействие между двете организации не се възприема от някои среди в Княжеството и те предприемат мерки за неговото прекратяване. Това довежда до разцепление в комитета. На Десетия конгрес на ВМОК, проведен в края на юли 1902 г., се избира и ново ръководство начело с Христо Станишев. Успоредно с това продължава да съществува старото, възглавявано от Стоян Михайловски и ген. Иван Цончев. То продължава линията на единодействие с ВМОРО. Въпреки противодействието на ВМОРО за преждевременно обявяване на въстание ВМОК под ръководството на Стоян Михайловски и ген. Иван Цончев предизвикват въстание през септември 1902 г. в Горноджумайско (днешно Благоевградско). Въстанието завършва с поражение. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. ВМОК сформира няколко чети. След поражението на въстанието комитетът се опитва да създаде свои бази в някои райони, но поради противодействието на ВМОРО не успява. През 1905 г. ВМОК престава да съществува като самостоятелна организация.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория