От 27 до 30 март се провежда заседание на ръководството Добруджанската организация в Русе, на което се взема решението за създаване на Вътрешната добруджанска революционна организация. В края на август са утвърдени програма и устав, който предвижда Централен комитет от 7-8 души и Задгранично бюро в България, създаване на 7 района в Добруджа и на местни комитети и чети начело с войвода организатор. За главен войвода е избран комунистът Дочо Михайлов. Той е роден в с. Бабук, Силистренско. Завършва гимназия в Свищов. Участва в Първата световна война (1914–1918 г.) по време на Войнишкото въстание (1918 г.) е избран за председател на войнишки революционен комитет. Член е на Румънската комунистическа партия, съдейства за възстановяването на Окръжния комитет на Румънската комунистическа партия в Силистра и става негов секретар. През 1920 г. е изпратен в Одеса, където завършва курс за пропагандисти. След една година се завръща в България и се установява във Варна. Там заедно с Д. Дончев работи за създаването на Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО). Участва в подготовката на Септемврийското въстание 1923 г. и ръководи бойна група при щурма на казармите във Варна. След разгрома на въстанието продължава да работи за укрепването на добруджанското революционно движение. През 1924 г. е избран за член на Висшия съвет на ВДРО. През 1925 г. взема активно участие в изграждането на Добруджанската революционна организация (ДРО). Загива в сражение с полицията при с. Дживел (днес Никола Козлево), Шуменско.
Добруджанската революционна организация (ДРО) е национална революционна организация на българското население в Добруджа. Ръководена е от БКП, Румънската КП и Балканската комунистическа федерация. Основана е през септември 1925 г. във Виена. Организацията се бори за премахване на румънската власт в Добруджа. Служи си с революционни средства. По места изгражда революционна мрежа от свои комитети, ръководени от районни и окръжни комитети, начело на които стои Централен комитет. Под ръководството на ДРО се намират Добруджанският младежки съюз, Централният добруджански акционен комитет в България, Съюзът на добруджанските групи в чужбина и др. През 1933 г. организацията издига лозунга за самоопределение на добруджанското население до отделянето му от Румъния. В навечерието и началото на Втората световна война организацията променя тактиката си и тръгва по пътя за възвръщането на Добруджа към България по мирен път. Прекратява дейността си след връщането на Южна Добруджа към България по силата на Крайовския договор.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория