Георги Раковски пристига в Одеса и се установява в дома на влиятелния българин Николай Миронович Тошков. Там се занимава със събирателска и научна дейност - събира народни песни, пише исторически и етнографски съчинения. През 1860 г. се премества в Белград, където съставя "План за освобождението на България" и "Статут за едно Привременно българско началство в Белград". В плана Раковски застъпва идеята за всеобщо въстание на всички българи, без разлика на тяхното социално положение, а не чрез реформи или с помощта на външни сили- ръководният му принцип е: "Наша свобода от нас зависи". Според плана му в България трябва да бъдат създадени тайни комитети, които да мобилизират населението за масово участие във въстанието. Основната ударна сила в началото ще бъде един добре въоръжен полк, създаден извън страната, който ще се движи по Балкана към Търново и Черно море. Въстанието трябва да избухне при благоприятна международна обстановка. Поради това Раковски организира и ръководи в Белград Първата българска легия (1862 г.) и работи за създаване на съюз на балканските християнски народи за борба срещу турското робство (1863 г.). Основава сред българските емигранти революционна организация "Върховно народно българско тайно гражданско началство" (1866 г.) и разработва "Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето". До края на живота си Георги Раковски работи за осъществяване на революционните си планове. Книжовното дело на Раковски е неразривно свързано с революционната му дейност - и публицистичните му, и литературните и историко-етнографските му научни трудове.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория