В ранните часове на деня Отечественият фронт (ОФ), съставен от комунисти, леви земеделци, социалдемократи и звенари, овладява властта, след като на 8 септември съветските войски навлизат в България, а офицери, минали на страната на ОФ, извършват държавен преврат. Съставено е първото отечественофронтовско коалиционно правителство (в което влизат представители на БРП (к), пладненци, звенари, социалдемократи и независими общественици). Министър-председател става Кимон Георгиев (Политически кръг "Звено"). В първото правителство на ОФ БРП има 4-ма представители (Добри Терпешев, Антон Югов, Минчо Нейчев и Рачо Ангелов), БЗНС – 4-ма (Никола Петков, Асен Павлов, Борис Бумбаров и Ангел Държански), "Звено" – 4-ма (К. Георгиев, Петко Стайнов, Дамян Велчев и Станчо Чолаков), БРСДП – 2-ма (Григор Чешмеджиев и Димитър Нейков) и независимите интелектуалци – 2-ма (Петко Стоянов и Димо Казасов). Кабинетът незабавно се обръща към СССР с молба за примирие и съветското командване прекратява военните действия срещу България от 22 ч българско време. Регентите княз Кирил и ген. Никола Михов подписват укази за разпускане на 25. ОНС и за създаване на три нови министерства - на народното здраве, на социалната политика и на пропагандата. След 9 септември 1944 г. съставеното отечественофронтовско правителство освобождава дотогавашните членове на Регентството - княз Кирил Преславски, проф. Б. Филов и ген. Н. Михов. Те са арестувани и съдени от Народния съд. Избран е нов състав на Регентсвото, в който влизат проф. Венелин Ганев (независим), Цвятко Бобошевски (независим) и Тодор Павлов (комунист). Извършената на 9 септември 1944 г. промяна във вътрешнополитическия живот на България коренно се различава от държавните преврати от 1881 г., 1923 г. и 1934 г. не само по начина на извършване, но и по своите резултати. В нея освен войскови части, преминали към ОФ, вземат участие и партизани и членове на бойни групи от столицата. След обявяване на война на България от СССР (5 септември 1944 г.) Политбюро на ЦК на РП и Главният щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) изработват план и започват да го осъществяват още на другия ден. В редица селища на страната се установява отечественофронтовска власт, разбиват се затвори. Избухват стачки – на трамвайните служители в столицата, на миньорите в Перник и др., организират се демонстрации и митинги. Преминаването на границата от войските на III Украински фронт дава нов тласък на революционните събития в страната. Правителството на К. Муравиев дава заповед на българската войска да не оказва въоръжена съпротива на частите на Съветската армия. Основният удар на промяната е насрочен за 8 срещу 9 септември 1944 г. Малко след 2 часа след полунощ е завладяно Военното министерство, след което се слага ръка на другите стратегически обекти в столицата – Министерството на вътрешните работи, Централната поща, Радиото, Централната гара и др. Отечественият фронт ( ОФ) е обществено – политическа организация, образувана през 1942 г. На 17 юли 1942 г. по нелегалната радиостанция "Хр. Ботев" е оповестена неговата програма. С нея се отправя призив за обединяване на патриотичните и демократичните сили в България, без разлика на политическа и верска принадлежност, за обща борба срещу хитлеристите и техните български поддръжници. В програмата се поставят общонационални външнополитически задачи: скъсване на съюза с Германия и други държави от Хитлериската оста, изтегляне на германските войски от България, спиране износа на храни и материали за Германия, възстановяване на дипломатическите отношения със СССР, САЩ и Англия и др. Задачите, свързани с демократизацията на страната, са: незабавно освобождаване на цивилните и военните лица, преследвани заради техните идейни убеждения, премахване на противоконституционните и противонародни закони, разтуряне на фашистките организации, прочистване на държавния апарат. Определена е и икономическата политика, която трябва да се следва: запазване на националните богатства и труд от чуждо посегателство, провеждане на политика, с която да се гарантира работа за всички, създаване условия за развитие на стопанството на България и др. В програмата се посочва най-близката цел: събаряне на противонародното правителство и създаване правителство на ОФ, което да гарантира независимостта, свободното обществено-политическо и икономическо развитие на страната. До края на 1942 г. са сформирани над 100 местни отечественофронтовски комитети. През септември 1943 г. е образуван Национален комитет на ОФ от представители на Българската работническа партия, Българския земеделски народен съюз "Пладне", Политическия кръг "Звено", Българската работническа социалдемократическа партия и независими интелектуалци. Печатен орган: в. "Отечествен фронт". На Първия конгрес на ОФ през март 1945 г. се очертават най-важните задачи на външната и вътрешната политика: приключване на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г., провеждане на парламентарни избори, укрепване на народнодемократичната власт и др. На втория си конгрес през февруари 1948 г. ОФ прави сериозни промени в организационното си устройство. От междупартийна коалиция се превръща в масова обществено-политическа организация, която възприема програмата на БРП(к) за изграждане на социализма по сталински модел.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория