Създаден е военнополитическият съюз НАТО, сформиран на основата на подписания във Вашингтон от САЩ, Великобритания, Франция, Белгия, Холандия, Люксембург, Канада, Италия, Португалия, Норвегия, Дания и Исландия Северноатлантически договор. Договорът представлява доброволна система за сигурност на независими държави. През 1952 г. към НАТО се присъединяват Гърция и Турция, през 1955 г. - ФРГ, през 1982 г. - Испания, през 1999 г. - Полша, Чехия и Унгария. През 1966 г. от военната организация на блока излиза Франция, а през 1974 г. и Гърция (която се връща през 1980 г.). Във военната организация на Северноатлантическия пакт не влиза Исландия. България става равноправен член на НАТО през 2004 г.
Целите, които НАТО си поставя, са да гарантира свободата и сигурността на всички свои членове с политически и военни средства в съответствие с принципите на Устава на ООН. Първостепенна задача на НАТО от създаването й е да работи за установяването на справедлив и траен ред в Европа, основаващ се на общите ценности на демокрацията, зачитане на човешките права и върховенството на закона.
Върховен ръководен орган е Сесията на Съвета на НАТО (висш политически орган), свиквана 2 пъти в годината на равнище министри на външните работи. Върховен военен орган е Комитетът за планиране на отбраната. Сесиите на Съвета на НАТО и на Комитета за планиране на отбраната се ръководят от генералния секретар на НАТО (лорд Исмей - Великобритания (1952-1957 г.); Пол Анри Спаак - Белгия (1957-1961 г.); Дирк У. Стикер - Холандия (1961-1964 г.); Манлио Брозио - Италия (1964-1971 г.); Йозеф Лунс - Холандия (1971-1984 г.); лорд Карингтън - Великобритания (1984-1988 г.); Манфред Вьорнер - Германия (1988-1994 г.); Вили Клаас - Белгия (1994-1995 г.); Хавиер Солана - Испания (1995-1999 г.); лорд Джордж Робъртсън - Великобритания (1999-2004 г.); Яп де Хоп Схефер (от 2004 г.). Седалище - в Брюксел.
Дейността на НАТО се допълва от независими парламентарни и неправителствени организации: Парламентарна асамблея (ПА) на НАТО, Евроатлантически съвет за партньорство (ЕАСП), Програма “Партньорство за мир”, Асоциация на Атлантическия договор (АТА).
След 1989 г. НАТО приема нова стратегическа концепция, по силата на която организацията засилва своята координация и сътрудничество с други международни организации - ООН, ОССЕ, ЕС, ЗЕС и др. След терористичните атаки в САЩ от 11 септември 2001 г. е създадена коалиция за война срещу световния тероризъм.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория