На 15 и 16 април 1903 г. в Солун групата на “гемиджиите “ извършват бомбени атентати. Тази група е организирана от Й. Попйорданов и П. Шатев. Целта на атентатите е да се предизвика намесата на европейските държави за подобряване положението на поробените българи в Македония и Одринско. Участници в групата са Й. Попйорданов, Д. Мечев, М. Арсов, Д. Тръчков, Вл. Пингов, К. Кирков, Т. Богданов, Г. Богданов, П. Шатев, Т. Органджиев, М. Бошнаков, Цв. Трайков. На 15 април предиобед П. Шатев взривява френския кораб “Гуадалкивир”, излизащ от Солунското пристанище, и успява да напусне кораба заедно с други пътници. Той е заловен от полицията на скопската гара. Вечерта на същия ден Д. Мечев, М. Арсов и И. Тръчков взривяват железопътната линия Солун - Цариград, но минаващият влак получава незначителни повреди. На следващия ден К. Кирков взривява водопровода и осветителната станция на Солун, а Й. Попйорданов взривява сградата на Отоманската банка. Вечерта К. Кирков, Г. Богданов и Вл. Пингов хвърлят бомби на различни места в града. През нощта Д. Мечев и И. Тръчков са убити в квартирата си след продължителен бой с полиция и жандармерия. На 17 април загива Й. Попйорданов. На 18 април при опит да взриви телеграфната станция е убит К. Кирков. Цв. Трайков се самовзривява след несполучливия си опит да убие валията. Т. Органджиев избягва през Скопие в България. Г. Богданов, М. Бошнаков, М. Арсов и П. Шатев са заловени от полицията и осъдени на смърт. По-късно присъдата е променена на доживотен затвор. От тримата остава жив само П. Шатев.
В Солун, а след няколко дни и в Битоля са извършени кланета на българското население от войската и башибозука в отговор на атентатите. Делото на ВМОРО в региона е сериозно възпрепятствана. От ''гемиджиите'' единствен Павел Шатев оцелява. Осъден на смърт, после помилван той впоследствие става оръдие на Коминтерна. Цар Борис повторно го осъжда на смърт за антидържавна дейност, но присъдата пак му се разминава. Шатев излиза от затвора за да вземе дейно участие в създаването на македонската нация след 1944 г. Той става министър на правосъдието и е отговорен за смъртните присъди на много българи несъгласни с новия режим. Но така не свършва драматичния път на Павел Шатев. Неговата вяра в новата комунистическа власт започва да се разклаща, когато вижда, че македонския режим се превръща в гонение срещу всичко българско. Шатев протестира, дори пише до Георги Димитров за асимилаторската политика на ЮКП. Това му носи уволнение от всички постове, арести и изолация. Накрая го намират убит на бунището в Битоля.
Ето и един разказ на Христо Силянов за Солунските атентати : ''всичко, което би могло да се вмени въ укоръ на динамитарите, бледнее предъ величието на техния духъ. Тоя духъ, който, видимо, се домогва само до страховити ефекти, чрезъ безогледно разрушение, е изпълненъ съ страненъ идеализъмъ и изтъканъ отъ удивителни контрасти. Презъ късия интервалъ до взрива първата грижа на Орцето е да спаси директорътъ на банката и неговото семейство. Каква нравстена красота и колко човешко благородство има въ тоя жестъ на суровия главатарь! Друго нещо, което поразява е съчетанието на техната революционна екзалтация, надминала точката на кипенето, съ една воля тъй дресирана, че отбеляза почти свръхчовешки постижения.’’

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория