Начало на Илинденско-Преображенското въстание, организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, връхна точка в националноосвободителното движение на Македония и Одринско. По силата на Берлинския договор от 1878г. Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя. Това предизвиква остра реакция от страна на българския народ. Започва борба , която придобива организиран характер след създаването на ВМОРО през есента на 1893г. в Солун. Създадена е мрежа от революционни комитети в Македония и Одринско. През 1899г. е поставено начало на четническия институт, който изиграва важна роля за масовизирането на организацията и подготовката на въстанието. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903г., откъдето идва неговото име. Най-напред избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обхваща всички населени места на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става превземането на град Крушово и прокламирането на Крушовската република.

На 6 август (Преображение) избухва въстанието и в Одринско. Въстаниците освобождават много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Обявена е Странджанската република, която просъществува 26 дни. В освободените селища се установява революционно-демократична власт по примера на Крушовската република. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Главният щаб на въстанието отправя молба за помощ до българското правителство. Правителството не се отзовава, тъй като получава предупреждение от западните велики сили. Въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца, но не удържа на напора. За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО.

Според него в Македония и Одринско са станали 239 сражения, в които са участвали 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, разрушени са 12 440 къщи, избити и заклани са 4694 души, оставени без подслон са 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родината и да търсят спасение в България.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория