
При въоръжена засада в прохода Арабаконак петчленна чета, извършваща грабежи, съставена от комунисти (Антон Ганчев и Нешо Мандалов) и анархисти (Васил Икономов, Нешо Тумангелов и Васил Петров – Героя), едва не убива цар Борис ІІІ Сакс – Кобург Гота (Обединител). В престрелката загиват царските спътници Петър Котев и Делчо Илчев.
Вестник "Мир" от същата дата дава описание на случилото се: "Когато царският автомобил изпреварил пътническия омнибус, на двеста крачки, край шосето, изскочил един от разбойниците, вероятно главатарят, и с парабел в ръка, насочен срещу автомобила, извикал: "Стой!" Същевременно, чува се един изстрел, куршумът улучил смъртоносно царския ловец Петър Котев. Инстинктивно шофьорът на Н. В. Царя изпуска кормилото, автомобилът се насочва извън шосето, отстрани на което се спуща дълбока пропаст - един миг и колата наедно с пътниците, между които лежи вече и един труп, ще се строполи в бездната. В този критичен момент Н. В. Царят, запазил пълно самообладание, хваща кормилото и чрез умело маневриране, насочва автомобила към шосето, но връхлетява ново нещастие - колата се удря силно в телеграфен стълб, който пада. Телеграфните жици се омотават и препречват пътя на автомобила…Делчо Илчев и ротмистър Стаматов стрелят с пушките си и дават възможност на Н. В. Царя да отстъпи назад…На няколко крачки от него спира пътническия автобус, от който изплашените пътници изскачат и се хвърлят в различни посоки. С голямо хладнокръвие Н. В. Царят успява да успокои повечето пътници и да ги качи в автобуса. Н. В. Царят със самообладанието си внася успокоение между пътниците. За да не се внесе паника в града от слуховете, които биха се разнесли от пътниците, Царят ги отвежда право в казармите, гдето се дават бързи разпореждания да заминат войници с автомобили за местопроизшествието."
Коментари: