В Петербург е обнародван манифест на император Николай І (1825-1855 г.), с който Русия обявява война на Турция. В него Русия обвинява Високата порта, че не спазва поетите в Кючуккайнарджийския договор (1774 г.) ангажименти. Последвалата руско-турска война има съдбовно значение за подвластните на султана християнски народи, тъй като резултатите от поредната руска военна кампания на юг от р. Дунав променят изцяло политическата карта на Балканите.
Повод за война между Русия и Турция е изострянето на Източния въпрос. Тя е обявена през декември 1827 г. от турския султан, който отменя всички предишни руско-турски договори и провъзгласява "свещена война против Русия". Военните действия започват през април 1828 г. с пресичането на Дунава от Втора руска армия. Руските войски преминават Добруджа и обсаждат Шумен, Варна и Силистра, а в края на септември превземат Варна. На кавказкия фронт Русия има значителни успехи - Кавказкият корпус успява да превземе турските крепости Карс, Анапа, Поти и др. В началото на 1829 г. започва второто настъпление на руската армия на Балканския полуостров. През юни тя превзема Силистра, преминава Стара планина, окупира Тракия и превзема Одрин. Войната завършва с Одринския мирен договор, който потвърждава руските права в устието на Дунав и по черноморското крайбрежие на Кавказ (без Батуми). Гърция получава самостоятелност, но е задължена да плаща данък на султана (през 1830 г. тя е освободена от данъка и е обявена за независима държава). Договорът потвърждава и разширява автономията на Молдова, Влашко и Сърбия

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория