В Бразилия са ексхумирани останките на човека, смятан за нацисткия престъпник доктор Йозеф Менгеле.
Йозеф Менгеле е роден на 16 март 1911 г. в Гюнцбург Бавария. Син е на основателя на фабриката "Карл Менгеле & Синове", изработваща селскостопанска техника, и съпругата му госпожа Валбурга (моминско име Хупфауер).
През 1944 г. Менгеле става водещият лекар на женския лагер в Аушвиц. В началото на годината започва работа по проекта "Цвят на очите". "Подходящи" за проекта затворници биват убивани и различни проби от органите им се изпращат в Берлин за по-нататъшни изследвания. През месеците юли-август циганският лагер в комплекса е ликвидиран по архитектни съображения. Менгеле поема организирането и селектирането на затворниците. Под негово ръководство са обгазени 3000 души, 1400 работоспособни затворници са прехвърлени в концентрационния лагер Бухенвалд.
На 17 януари 1945 г., десет дни преди Аушвиц да бъде освободен от Червената армия, Менгеле напуска лагера. По-голямата част от документацията си той взима със себе си, за да се хабилитира за изследванията си върху близнаците. Останалата част от документите му са унищожени от SS. През февруари Менгеле си намира работно място като лекар при един от бившите си колеги. Юни месец е арестуван от американски войници под името Фриц Холман, но след няколко дни успява да избяга. Самоличността му не е разкрита. През лятото след разследването на останките от Аушвиц от Червената армия и съветските власти става ясно, че Менгеле е отговорен за изследователски проекти, ползващи живи хора за опитен материал. От 30 октомври той работи под друго име като ратай в селскостопански двор в Манголдинг при Розенхайм. 1946-1947 в рамките на Нюрнбергския процес се състои и Лекарският такъв. Менгеле задочно е осъден на доживотен затвор. Издирването му не е започнато. През 1948 г. той се завръща в Гюнцбург, където се захваща с възстановяването на бащината си фирма. През 1949 г. с паспорт от Интернационалния комитет на червения кръст на името на Хелмут Грегор успява да се добере до Генуа, а от там и до Буенос Айрес.
През 1954 г. се развежда с останалата в Европа съпруга. През 1958 г. в Монтевидео (Уругвай) се оженва за вдовицата на брат си Карл, която през 1956 г. го е последвала в Южна Америка. Менгеле се чувства сигурен във военните диктатури на континента и се подвизава под истинското си име. Но през 1959 г. заради интернационалното издирване на нацистки престъпници е принуден да напусне Аржентина и да се засели в Парагвай. Получава и парагвайско гражданство.
През лятото на 1960 г. изчезва от преследвачите си някъде близо до Сао Пауло (Бразилия). През 1979 г. на 7 февруари Йозеф Менгеле умира вероятно при нещастен случай (удавяне) в Бертигоа край Сао Пауло. Под името Волфганг Герхард е погребан в Ембу (Бразилия). Семейството му успява да запази смъртта му в тайна.
През 1982 г. заповедта за задържането на Менгеле от ФРГ е подновена. За информация за Менгеле е обявена награда от 5000 долара (увеличена от Центъра по документация в Хайфа на 50000), а за залавянето му се дават десет милиона марки. Израелската тайна служба Мосад също продължава диренето му. В началото на 1985 г. именно тя намира гроба на Менгеле. Следва ексхумация и съдебна експертиза на скелета и зъбите за потвърждаване на самоличността. В Йерусалим на т. нар. "Трибунал Менгеле" официално е обявена смъртта му.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория