Вътрешния министър Иван Русев изпраща предписания до окръжните управители във Варна, Русе и Шумен за ограничаване дейността на четите на Вътрешната добруджанска революционна организация. Това е предприето с оглед да се подобрят отношенията с Румъния. Подобни предписания са изпратени на 12 и 26 юни и 23 юли.
На 25 март 1915 г. е проведен първият конгрес на добруджанската емиграция, който учредява Добруджанска организация. Четири години по-късно в София е проведена конференция на Добруджанската организация, която издига идеята за автономия на Добруджа с оглед присъединяването й към България. На 30 май за автономна Северна Добруджа се изказва и Централният добруджански народен съвет във Варна. В София на 21 - 25 ноември 1919 г. се провежда Велик добруджански събор, който обединява Добруджанската организация и Централния добруджански народен съвет в съюз "Добруджа" с председател д-р Петър Вичев. На 25-27 март 1923 г. в Търговище се провежда 7-ми конгрес на Добруджанската организация. След конгреса, на заседание на ръководството в Русе, е взето решение за създаване на Вътрешна добруджанска революционна организация. В края на август са утвърдени програма и устав, който предвижда ЦК от 7-8 души и Задгранично бюро в България, създаване на 7-ми района в Добруджа и на местни комитети и чети начело с войвода организатор. За главен войвода е избран комунистът Дочо Михайлов. На следващия, 8-ми конгрес, проведен на 25 - 26 май 1924 г., се стига до разцепление. Избрани са два ръководни органа начело с д-р Петър Вичев и Аспарух Айдемирски. На 5 юни под натиска на Никола Кямилев е постигнато формално, но не и фактическо обединение.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория