На пленум на окръжния комитет на БКП в Хасково в присъствието на члена на Политбюро на ЦК на БКП Йордан Йотов се набляга на въвеждането на нови граждански ритуали и се призовава да се доведе до край "възродителният процес".
На 6 март 1964 г. на съвещание на ЦК на БКП се обсъжда работата сред българите-мюсюлмани и се поставя въпросът за започналата смяна на имената. Отправен е упрек към "изоставащия" в това отношение Благоевградски окръг. Няколко дни по-късно градският комитет на БКП там нарежда да се извърши масово преименуване на българите-мюсюлмани. Привлечени са служители на МВР и войскови части. Използва се подмяната на личните паспорти, за да се принуждават хората да сменят имената си. Насилието предизвиква масови брожения особено в с. Рибнево, Корница, Брезница, има и ранени партийни активисти. ЦК е принуден да изпрати в района своя комисия начело с ген. Иван Бъчваров, която да отмени наложените мерки, като хвърли вината върху местното ръководство. През април редът е възстановен. Шест години по-късно, на 17 юли 1970 г. Секретариатът на ЦК на БКП приема решение "За националното осъзнаване и патриотичното възпитание на българите мохамедани". Направен е извод, че това население попада под силното влияние на ислямския фундаментализъм, поради което е нужно да се вземат мерки. За първи път в официален документ се поставя въпросът за смяна на имената, макар и с уговорката това да става без административен натиск и при пълна доброволност и убеденост. През месец март 1973 г. опитите за смяна на имената на българите мюсюлмани довеждат до ескалация на напрежението в с. Корница, Благоевградски окръг. Хората от селото настояват да бъдат признати официално за "турци", децата им да се обучават на турски език и да не се посяга на имената им. На 28 март в селото влизат около 500 служители от МВР, срещу които селяните оказват силна съпротива. Убити са трима души от местното население, а няколко от милиционерите са ранени. Десет години по-късно, през декември, 1984 г. отново започва насилствената смяна на турско-арабските имена на българските турци с български, която продължава и през първите месеци на 1985 г. Населението в Кърджалийско оказва силна съпротива, като организира масови протестни демонстрации. В окръга са струпани големи части на МВР. В сблъсъците са дадени и човешки жертви. През януари 1985 г. се състои среща на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП с първите секретари на окръжните партийни комитети. Георги Атанасов изнася доклад за резултатите от кампанията по преименуването на българските турци, според който до 14 януари са сменени имената на 310 000 души предимно от Кърджалийски, Хасковски, Бургаски и Пловдивски окръг. ЦК на БКП изпраща до висши партийни ръководители в страната материал, озаглавен "Укрепването на единството на българската социалистическа нация, на нейната етническа хомогенност", в който за първи път се говори за "възродителен процес" и "смяна на имената". Посочва се, че "документално" е установено, че българските турци са "потомци на ислямизирани в миналото българи" и че целта на "преименуването" е "окончателно и безвъзвратно да откъснем това население от турцизма" и да се постигне "избистряне и укрепване" на неговото българско национално съзнание. На съвещание на ЦК на БКП с партийния актив в София се отчита, че в цялата страна преименуването е приключило. Обяснено е, че с него се поставя началото на "възродителен процес", който трябва да възстанови българското национално съзнание на преименуваните и окончателно да ги приобщи към българската нация. С насилия, арести и въдворяване в Белене през зимата на 1984- 1985 г. са сменени имената на над 800 000 български турци.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория