Андреас Папандреу e гръцки политик. Роден е 5 февруари 1919 на остров Хиос. Син на Георгиос Папандреу. През 1941, след освобждаването си от полицията, където е държан и измъчван по време на диктатурата на Йоанис Метаксас, заминава за САЩ и се отдава на университетска кариера. Последователно става асистент в Харвард и защитава докторат. През 1943-1944 е доброволец във Военния флот на САЩ. От 1947 Папандреу преподава в различни университети, като е става и професор и дори декан на факултет. През 1959 се връща за една година в Гърция, в рамките на изследователска икономическа мисия. През 1961 е назначен за председател на управителния съвет и общ научен ръководител на Центъра за икономически изследвания и едновременно за съветник на Гръцката национална банка (1961-1962).
Политическата му кариера започва през февруари 1964 с избирането му за народен представител от Ахаѝя от партията на Центриската лига, чийто водач по това време е баща му. След победата на Центристката лига първоначално е назначен за държавен секретар и министър на координацията едновременно (1964-1965).
Когато е обявена диктатурата на полковниците, през април 1967 е арестуван, а на следващата година е освободен и отива в чужбина. На 15 януари 1968 потегля за Париж, а впоследствие се установява първоначално в Швеция, а после - в Канада. През февруари 1968 основава Общогръцкото освободително движение, на което става водач и което развива значима дейност до падането на диктаторския режим през юли 1974. Междувременно е професор по икономика в Стокхолмския университет, а после и в университета Йорк в Торонто. По-късно преподава и в Мичиганския университет като гост лектор, докато политическият натиск от страна на американското правителство не принуждава университета да анулира доовора си с Андрѐас Папандрѐу.
Веднага щом е възстановена демокрацията в Гръция, Андреас Папандреу се връща от изгнание и на 3 септември 1974 създава ПАСОК (Общогръцкото социалистическо движение), на което става председател. На първите избори след премахването на диктатурата, които се провеждат през ноември 1974, ПАСОК получава 13,5 % от гласовете. На следващите избори (ноември 1977) ПАСОК удвоява потенциала си на 25% и става най-голямата опозиционна сила в парламента. На изборите през октомври 1981 ПАСОК излиза с лозунга за промяна и печели 48%. Председателят на ПАСОК съставя правителство, което се заклева на 21 октомври 1981. В този кабинет Андрѐас Папандрѐу, освен министър-председател, става и министър на отбраната.
ПАСОК печели и изборите през 1985 с 45,82%. На изборите от 18 юни 1989 ПАСОК взима 39,15%. На 21 септември 1989 Папандреу е подведен под съдебна отговорност от партия Нова Демокрация за злоупотреби с Националната разузнавателна служба, а на 28 септември е обвиняем по скандала Коскота̀с. При повторните избори от 5 ноември ПАСОК печели вече 40,7%. На изборите от 8 април 1990 печели 38,6%. На 11 март 1990 започва делото Коскота̀с срещу Критската банка и на 7 януари 1991 Андрѐас Папандрѐу е оневинен от съда.
На 11 октомври 1993 ПАСОК идва отново на власт, с 48%. На 20 ноември 1995 г. влиза в болница и на 15 януари 1996 се оттегля от управлението. На 23 юни 1996 Андрѐас Папандрѐу умира. Тялото му е пренесено от дома му в Ека̀ли до катедралния храм на Атѝна, където е изложен за всенародно поклонение. Погребан е на 26 юни 1996 с държавни почести.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория