Правителство на крайните либерали, начело с Петко Каравелов поема управлението на страната. Самият Каравелов е назначен за премиер с княжески указ един ден по-рано.
Петко Стойчев Каравелов (на снимката) е политически и държавен деец, редовен член на Българското книжовно дружество (днешна Българска академия на науките). Роден е в Копривщица на 24 март 1843 г. Брат е на Любен Каравелов. Завършва гимназия в Москва. Постъпва в Историко-филологическия факултет, а след това и в Юридическия факултет на Московския университет. В България се завръща заедно с руската армия през 1877 г. Назначен е за вицегубернатор на Видин, а по-късно става окръжен управител на Търново. Взема участие в работата на Учредителното събрание от 1879 г., където застава на либерални позиции и е подпредседател. Избран е за председател на Първото Обикновено Народно събрание. Дълги години участва активно в политическия живот на страната и заема отговорни държавни постове: министър на финансите (26 март – 28 ноември 1880 г.), министър-председател и министър на финансите и управляващ Министерството на правосъдието (28 ноември 1880 г. – 27 април 1881 г.).
След извършването на държавния преврат през 1881 г. от княз Александър I Батенберг, Каравелов емигрира в Румъния и Пловдив и продължава борбата за възстановяване на Търновската конституция. След премахване на режима на пълномощията се завръща в София. Провежда борба срещу умерените либерали и за пълното възстановяване на Търновската констотуция. Като министър-председател и министър на финансите (29 юни 1884 г. – 9 август 1886 г.), министър на обществените строежи, пътищата и съобщенията (30 юни 1884 г. – 15 януари 1885 г.) и управляващ Министерството на вътрешните работи (21 март 1885 г. – 9 август 1886 г.) полага много усилия за международното признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България от 1885 г.
След детронацията на княз Александър I Батенберг Петко Каравелов е председател на временното правителство (12 – 16 август 1886 г.), а след абдикацията и член на Регентството до 1 ноември 1886 г. След бунтовете в Силистра и Русе е арестуван в Черната джамия и бит. След намесата на чуждестранни дипломати освободен без да опетни името на България. (репликата "В моето отечество такива работи не стават.") По време на управлението на Стефан Стамболов (1887 г. – 1894 г.) е в опозиция и отстоява своите русофилски убеждения. След убийството на министър Хр. Белчев (март 1891 г.) е осъден на дългогодишен затвор. Освободен е след амнистия през декември 1894 г. Един от ръководителите е на Либералната партия от нейното създаване. През 1896 г. той става основател и председател до края на живота си на Демократическата партия. Министър-председател и министър на финансите е (19 февруари – 21 декември 1901 г.) и е управляващ Министерството на народното просвещение (25 април – 21 декември 1901 г.). Поради неодобрение от Народното събрание на опита му да сключи заем за стабилизиране на страната след грабителското управление на Либералната партия, демократично си подава оставката. Умира на 24 януари 1903 г. По време на своето управление Петко Каравелов се стреми към създаване на условия за замогване на селското население, прокарване на умерен протекционизъм, строги икономии и максимално използване на националните ресурси. Заедно с М. Дринов и К. Иречек следи за развитието и субсидирането на Българското книжовно дружество и издаването на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина". Поставя начало на инициативата за създаване на Дружество за разпространение на полезни знания сред народа и на сп. "Библиотека "Свети Климент".

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория