След смъртта на патриарх Кирил наместник-председателят на Светия синод на Българската православна църква митрополит Максим е избран за патриарх от Патриаршески избирателен църковно-народен събор с 98 гласа от 101 участници.
Българският патриарх Максим (със светско име Марин Найденов Минков) е роден на 29 октомври 1914 г. в село Орешак, Троянско. След завършване на прогимназия става послушник в Троянския манастир. От 1929 г. до 1935 г. учи в Софийската Духовна семинария, която завършва с отличие. През следващите три години Марин е певец и деловодител при храма “Успение Богородично” в Русе. От есента на 1938 г. до 1942 г. изучава богословие в Софийския университет ”Св. Климент Охридски”, като през ваканциите е певец, библиотекар и проповедник в Троянския манастир. През последната година на обучението си (на 13 декември 1941 г.) приема монашески подстриг с името Максим от Ловчанския митрополит Филарет и под духовното старчество на тогавашния игумен на Рилския манастир архимандрит Натанаил. Седмица по-късно в храма на Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски” е ръкоположен в йеродяконски чин от Врачанския Митрополит Паисий. След кратко служене като митрополитски дякон и проповедник в Ловчанска епархия, е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. Близо пет години заема тази длъжност (от 1942 г. до лятото на 1947 г.). Междувременно, на 14 май 1944 г., в Черепишкия манастир “Успение Богородично” се състои ръкоположението на отец Максим за йеромонах от Врачанския Митрополит Паисий. На 12 юли 1947 г. по решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил. От 1 септември 1947 г. до 1 май 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, след което (до 1955 г.) е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. След като се завръща в България заема поста главен секретар на Св.Синод (от 15 юли 1955 г. до 1960 г.), като междувременно е и председател на редакционната колегия на Синодалното издателство на БПЦ (от 1957 г. до 1960 г.). Хиротонисан е в епископски сан с титлата ”Браницки” на 30 декември 1956 г. в Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”. На 30 октомври 1960 г. е избран, а на 20 ноември същата година канонически утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил, митрополит Максим е наместник-председател на Св. Синод от 13 март до 4 юли 1971 г. По решение на Патриаршеският църковно-народен избирателен събор в София е интронизиран на 4 юли 1971 г. за Софийски митрополит и Български патриарх.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория