Разкрит е заговор на офицерите, приближени на Дамян Велчев и Кирил Станчев, звенарите, БЗНС “Пладне” и ВМРО-протогеровисти. Арестуват се около 300 заговорници. Обявява се военно положение до 25 октомври.
Дамян Велчев е политически и военен деец, генерал. Роден e на 20 февруари 1883 г. в Габрово. Завършва Военното училище в София, а по-късно следва право в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Взема участие като офицер в Балканската война (1912–1913 г.) и в І световна война (1914–1918 г.). Дамян Велчев е един от създателите на Военния съюз, през 1922 г. той е избран в неговото ръководство. Участва в осъществяването на държавния преврат на 9 юни 1923 г. От 1923 г. до 1928 г. е началник на Военното училище. Като ръководител на централното ръководство на Военния съюз е един от главните организатори и извършители на държавния преврат на 19 май 1934 г. Поради промяна в политическата обстановка в страната Дамян Велчев е изключен от Военния съюз и екстерниран в Югославия. През есента на 1935 г. се завръща нелегално в България. Обвинен в подготвянето на преврат, Дамян Велчев е арестуван и осъден на смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. През 1940 г. е освободен. Постепенно преминава на антифашистки позиции и възприема идеята за изграждане на Отечествения фронт. След 9 септември 1944 г. е министър на войната в правителството на Отечествения фронт. От септември 1946 г. до октомври 1947 г. е извънреден и пълномощен министър на България в Швейцария. Отказва да се върне в страната, поради което му е отнето българското поданство. Умира на 25 януари 1954 г. във Франция.
Кирил Николов Станчев е военен деец, генерал-лейтенант. Роден е на 14 декември 1895 г. в Кюстендил. Завършва Военното училище в София. Участва в Първата световна война (1914–1918 г.). Той е един от видните дейци на Военния съюз и от ръководителите на "Движение на капитаните" в същия съюз. Обвинен е в заговор срещу монарха, през 1935 г. е уволнен от армията и осъден на смърт. През 1936 г. смъртната му присъда е заменена с доживотен затвор. Амнистиран е през 1940 г. Участва в политическата промяна на 9 септември 1944 г. През първата фаза на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944 г.) е командващ Втора армия, с която се отличава в Нишката и Косовската операция. По-късно е обвинен в участие в заговор на организацията "Неутрален офицер" и е задържан под стража. Впоследствие е амнистиран. Умира на 11 април 1968 г.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория