СДС заявява своя отказ да състави ново правителство в рамките на 36. НС.
Съюзът на демократичните сили е учреден на 7 декември 1989 г. София като коалиция от следните политически партии и организации: Независимо дружество за защита правата на човека в България, Национално движение "Екогласност", Независима федерация на труда "Подкрепа", Комитет за защита религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности,
Комитет на репресираните след 1945, Федерация на независимите студентски дружества, Движение "Гражданска инициатива", Българска работническа социалдемократическа партия (обединена) (от 5 януари 1990 г. - Българска социалдемократическа партия) и БЗНС "Никола Петков". Скоро след това за членове на СДС са приети и Радикалдемократическата партия, Зелената партия в България и Демократическата партия. За председател на Координационния съвет е избран Желю Желев, за секретар - Петър Берон, а за говорители - Румен Воденичаров и Георги Спасов.
На 14 май 1990 г. се подписва предизборно политическо споразумение между партиите и сдруженията, обединени в СДС - единна опозиция. Към нея се присъединяват и нови политически формации като Новасоциалдемократическа партия, Обединения християндемократически център и др.
Поради избирането на Жельо Желев за президент на Република България (1 август 1990 г.), за председател на Координационния съвет на СДС е издигнат Петър Берон. През декември същата година Петър Берон е принуден да подаде оставка от заемания пост и за председател на Координационния съвет е избран Филип Димитров. Той възглавява СДС до 29 декември 1994 г. От 30 април 1995 до 2001 г. лидер на СДС е Иван Костов.
През 1991 г. коалицията СДС се разслоява на "движение", "център" (д-р Петър Дертлиев и Петър Слабаков) и "либерали" (Ал. Каракачанов, Петко Симеонов и др.).
Като политическа формация СДС си поставя задачата да се бори за демокрация в страната, изразяваща се в създаване на ново трудово и
социално законодателство, изработване на нова конституция, деполитизация на армията и милицията, пълна автономия на висшите учебни заведения, самоуправление на научноизследователските институти и художествено-творческите обединения, пълна свобода на словото, печата, събранията и сдруженията и пр. След постигането на тези цели коалицията насочва вниманието си и към икономическите въпроси. Като управляваща сила през 1991-1992 г. се заема с раздържавяването на икономиката на страната и трансформирането й съобразно принципите на пазарното стопанство.
При второто си идване на власт СДС се заема с решаването на някои важни външнополитически проблеми като ориентирането на страната към европейските и евроатлантическите структури, с тенденция в недалечно време България да стане член на Европейския съюз и на НАТО.
От основаването си до 1995 г. СДС често мени състава си, като от него отпадат някои партии, други са изключвани и после приемани обратно в коалицията. В същото време и повечето от членуващите в СДС партии и движения също се разцепват - БЗНС "Н. Петков", Демократическата партия, Обединеният демократичен център, Радикалдемократическата партия, Движението за гражданска инициатива, Християндемократическият съюз, в резултат на което възникват и нови политически формации със сходни имена. Съгласно подписаното на 6 септември 1994 г. споразумение между партиите и движенията в СДС членове на коалицията остават: Български демократичен форум - Дянко Марков; Земеделски демократичен съюз - Владислав Костов; Движение "Гражданска инициатива" - СДС - Захари Кръстев, Лорета Николова, Станислав Икономов; Консервативна и екологична партия - Светлана Дянкова; Национален клуб за демокрация - Светослав Лучников; Национално движение "Екогласност" - Едвин Сугарев; Нова социалдемократическа партия - Васил Михайлов; Обединен християндемократически център - Екатерина Михайлова; Радикалдемократическа партия - Александър Йорданов; Републиканска партия - Ленко Русанов; Социалдемократическа партия - Иван Куртев; Съюз на репресираните в България след 9 септември 1944 г. - Иван Станчев; Федерация на независимите студентски дружества - Пламен Панайотов; Християндемократически съюз в България - Асен Агов; Демократическа партия - 1896 - Стоян Райчевски; Независимо дружество за защита правата на човека в България - политически клуб - Стефан Вълков; Съюз на безпартийните - Боян Велков.
На XI конференция, която се състои в средата на февруари 1997 г., СДС се преобразува в единна политическа партия под същото име и преизбира отново Иван Костов за свой лидер. Като партия СДС се регистрира през февруари 1997 г. На 18 април 1997 г. СДС е приета за редовен член на Европейския християндемократически съюз. На 5 март 1998 г. става член на Европейската народна партия, а от 24 април същата година е пълноправен член и на Европейския демократичен съюз.
Във връзка с президентските избори през 1997 г. СДС формира коалицията Обединени демократични сили, в която привлича освен влизащите в него
партии и движения още и Демократическата партия на Стефан Савов (март 1997 г.). След това в тази коалиция се включват още Българският земеделски народен съюз и Българската социалдемократическа партия.
Печатен орган: в. "Демокрация", който от 1996 г. е национален всекидневник.
СДС участва във всички парламентарни избори от 1990 г. до сега. Печели мнозинството от гласовете и съставя първото си правителство през 1991 г., което просъществува до 1992 г. За втори път СДС идва на власт през май 1997 г. и управлява страната до юни 2001 г.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория