В Браила е създадено Българското книжовно
дружество (БКД), трансформирало се по-късно в Българска академия на
науките (БАН). Учредяването става на специално свикано за целта
представително събрание.
БКД е научно и литературно дружество. То е основано в Браила (Румъния)
от представители на българските общини във Влашко, Молдова и Южна
Русия. Поставя си широки научни и патриотични цели, с които се стреми
не само да подтиква развитието на научната мисъл на българската
интелигенция, но и да оказва положително въздействие на
националноосвободителната борба на българския народ. На първото общо
събрание е приет устав на БКД, който регламентира неговото
организационно изграждане. За пръв председател на БКД е избран проф. М.
Дринов.
Дружеството издава свой печатен орган - "Периодическо списание
на Българското книжовно дружество". По време на Априлското въстание (
1876 г.) и Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) временно
прекратява своята дейност. Непосредствено след Освобождението в Браила
е свикано общо събрание на БКД, което взема решение за неговото
преместване в София, където на БКД се отпуска от княжеското
правителство ежегодна субсидия. През 1884 г. е приет нов устав на БКД,
според който то фактически се превръща в академия. Създават се три
клона: историко-филологически, природо-медицински и държавно-научен.
През 1901-1911 г. дружеството издава "Летопис на Българското книжовно
дружество в София", а от началото на 1902 г. започва да излиза и
поредицата "Българска библиотека". През 1903 г. дружеството се
натоварва и с издаването на "Сборник за народни умотворения, наука и
книжнина", излизал до този момент като орган на Министерството на
народното просвещение. От 1906 г. то открива нова поредица "Български
старини".
БКД развива богата и многостранна дейност, особено в годините
непосредствено след Освобождението. На 6 март 1911 г. то се преименува
в Българска академия на науките.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория