Австрия е провъзгласена за република. Това е краят на Хабсбургската династия.
Хабсбурги са историческа династия, управлявала в Австрия в периода 1282-1918 г., в Чехия и Унгария в периода 1526-1918 г., от 1867 г. в Австро-Унгария, в Испания и владенията и от 1516-1700 г.. Представителите и са императори на Свещената Римска империя. Предполага се, че родоначалник на Хабсбургската династия е Гунтрам Богатия (средата на Х в.) от Горен Елзас. Хабсбургите са графове от 1090 г., ландграфове от 1135 г., ландграфове на Горен Рейн и Средна Швейцария. В швейцарската област Ааргау е построен замъкът Хабсбург около 1020 г., от който идва името на династията. Граф Рудолф IV е избран през 1273 г.за император на Свещената Римска империя под името Рудолф I. По време на неговото управление в периода 1273-1291 г. Хабсбургите стават владетели на Австрия и Щирия (1282), които заедно с присъединените в ХIV в. Каринтия, Крайна и Тирол стават основно ядро на наследствените владения на Хабсбургите. От 1438 г. са сред най-силните германски териториални князе и постоянно са избирани за германски крале и императори на Свещената Римска империя. Чрез брака на император Максимилиан I с Мария Бургундска към владенията на Хабсбургите е присъединена Холандия. Опирайки се на Католическата църква, Хабсбургите провеждат политика на контрареформация (ХVI-ХVII в.) и са носители на реакционни планове за създаване на универсална “всехристиянска” империя. При Карл V (от 1516 испански крал Карл I, от 1519 император на Свещената Римска империя) Хабсбургите владеят огромна територия - Германия, Австрия, Холандия, част от Италия, Испания и колониите и в Америка. Според договорите между Карл V и брат му Фердинанд I (1521-1522) австрийските наследствени земи на Хабсбургите са предадени на последния и така се отделя австрийския клон на Хабсбургите. След гибелта на унгарочешкия крал в битката при Мохач през 1526 г. Хабсбургите завладяват Чехия и Унгария. През 1556 г. Карл V се отрича от испанската корона - Испания и владенията и преминават под властта на сина му Филип II, по този начин окончателно се отделя испанския клон на Хабсбургите. Императорска титла преминава към австрийските Хабсбурги. След Войната за испанското наследство в периода 1701-1714 г., започнала след смъртта на Карл II през 1663-1700 г., последният испански крал от Хабсбургската династия. Австрийските Хабсбурги завладяват Белгия и итал. владения. Последният император от австрийския клон на Хабсбургите е Карл VI управлявал в периода 1711-1740 г. Бракът на дъщеря му Мария Терезия с херцог Франц Стефан Лотарингски слага началото на Хабсбургско-лотарингския дом. По време на Наполеоновите войни Франц II е принуден да се откаже от титлата “император на Свещената Римска империя”, като запазва за себе си само титлата австрийски император, приета през 1804 г. При управлението на Франц Йосиф I в периода 1848-1914 г. австрийската империя е преобразувана в двуединна Австро-Унгария в 1867 г., начело с Хабсбургите като австрийски императори и унгарските крале. На 11.11.1918 г., след поражението на Австро-Унгария в I св. война, император Карл I се отрича от престола. На 3.04.1919 г. Учредителното събрание на Австрийската република приема закон за лишаване на Хабсбургите от всички права, изгонването им от Австрия и конфискация на цялото им имущество.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория