Правителството, подкрепено от всички парламентарни групи, обявява столицата за обсадена крепост, a по-късно за нейн комендант е назначен ген. Александър Протогеров, член на ЦК на ВМРО. На 28 септември на гара Захарна фабрика се води тежка престрелка между юнкери и разбунтували се войници с убити и ранени от двете страни.
Генерал-лейтенант Александър Николов Протогеров е роден на 23 февруари 1867 г. в Охрид. Той е един от ръководителите на ВМРО. През 1887 г. Протогеров завършва Военното училище в София. Участва в Сръбско-българската война. На действителна военна служба като офицер е от 1887 г. до 1912 г. Протогеров напуска армията като подполковник. Участва активно в легалното македонско освободително движение, той е един от основателите на македонските братства (1893 г.), член е на ВМОК. През 1902 г. в Горноджумайското въстание и през 1903 г. в Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета. През 1911 г. Протогеров е избран за член на ЦК на ВМОРО. Заедно с Т. Александров организира атентатите в Щип през ноември 1911 г. и Кочани през август 1912 г., които стават повод за Балканската война (1912-1913 г.). През 1912 г. Протогеров е назначен за помощник-командир и командир на бригада в македоно-одринското опълчение. През 1915 г. е член на ЦК на ВМРО. По време на Първата световна война е военен губернатор на Моравската област. От 1917 г. Той е директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Като военен комендант на София през септември 1918 г. Протогеров организира потушаването на войнишкия бунт През 1919 г. заедно с Т. Александров, П. Чаулев, Г. Попхристов възражда ВМРО, избран е член на ЦК. Във Виена през 1924 г. Протогеров подписва Майския манифест на ВМРО и постепенно се ориентира към позицията на Коминтерна за решаването на македонския въпрос. На 31 август 1924 г. присъства на убийството на Т. Александров, за което 4 години е разследван от организацията, която иска да разбере неговото отношение и участие в убийството. Като резултат ВМРО доказва активната му роля в това престъпление. Осъден е на смърт и убит в София на 7 юли 1928 г.

По времето, когато София става столица водачите на БЗНС застават начело на войнишкия метеж. Радомир Райко Даскалов оглавява Войнишкото въстание. Обявява България за република, Александър Стамболийски за председател на Временното правителство, а себе си за главнокомандващ и повежда въстаниците към столицата.
Въвличането на България във войната през октомври 1915 г. се посреща с недоволство от народните маси. Нежеланието на българските войници да участват във войната проличава още в първите дни след започването на
военните действия. Първи се надига 27 пехотен Чепински полк на 5 октомври 1915 г. Правителството на д-р В. Радославов декларира, че участието на България във войната ще бъде кратко, но през есента на 1915 г. войната се превръща в окопна. Всичко това предвещава, че краят на войната не е толкова близко и става причина през 1916 г. брожението сред войнишките маси да се засили, като в 11, 21, 25 и 46 пехотен полк прераства във вълнения. В началото на 1917 г. до българските войници достигат известията за станалите събития в Русия - избухването на Февруарската революция и свалянето на император Николай II от трона и Войнишките бунтове вземат по-масов размер. Тогава се образуват и първите войнишки комитети. След излизането на Русия от войната през есента на същата година лозунгът на съветското правителство за незабавен мир активизира още повече антивоенните настроения в българската войска. Така започват да зачестяват отказите на войниците да изпълняват заповедите на своите офицери. Бунтове избухват в повечето от пехотните полкове. Засилените брожения и бунтове във войската (както и тези в тила) заставят цар Фердинанд I през юни 1918 г. да се раздели с правителството на д-р В. Радославов и да повери управлението на страната на кабинет от демократи и радикали, оглавен от Ал. Малинов. Новият министър-председател, обаче издава декларации, че кабинетът му ще следва линията на неговия предшественик до "окончателната" победа над съглашенските войски. Същевременно на фронта войниците търпели лишения по отношение на храна, дрехи и пр. Всичко това става причина за ново разгаряне на бунтове. В разпространяваните нелегални позиви войниците издигат искане за прекратяване на войната до 15 септември 1918 г., като в противен случай заплашват с масово напускане на фронта.
Цар Фердинанд I и правителството на Ал. Малинов не предприемат нищо в отговор на техните искания. В Радомир Райко Даскалов оглавява въстанието и с прокламация обявява пред въстаналите войници т. нар. Радомирска република. Александър Стамболийски е определен за председател на Временното правителство, а Райко Даскалов за главнокомандващ републиканските войски. Същия ден с телеграми до столицата и по-големите градове в страната е обявено провъзгласяването на републиката. Като главнокомандващ Райко Даскалов повежда републиканските войски към София. Изпратен е ултиматум до правителството на Александър Малинов да предаде властта на въстаническите сили. Българското правителство, подкрепено от всички парламентарни групи, обявява столицата за обсадена крепост и назначава за неин комендант ген. Александър Протогеров, член на ЦК на ВМРО. При атаката си към София при Владая въстаниците са разгромени от правителствените войски, подкрепяни от немска част. След разгрома на въстаниците и превземането на Радомир от правителствените войски Радомирската република е унищожена.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория