Областното събрание на Източна Румелия въвежда поземлен данък вместо натуралния десятък. Това ускорява преминаването на поземлената собственост в ръцете на българите.

Източна Румелия е област на територията на днешна Южна България, създадена изкуствено по силата на Берлинския договор 1878 г. Наречена е така по предложение на английската делегация на Берлинския конгрес 1878 г. с цел да се заличи българският и облик. Разположена е на север до билото на Стара планина, на изток – до Черно море и Странджа планина, на юг – до Родопите, и на запад – до Ихтиманска Средна гора, с площ 32 978 кв. км и столица – Пловдив. Според чл. 13. на Берлинския договор Областта остава под пряката политическа и военна власт на султана, но се ползва с административна автономия. Начело на администрацията и стои генерал-губернатор, наричан още главен управител, по религиозна принадлежност християнин, който се назначава за срок от 5 години от султана, със съгласието на Великите сили. Според чл. 15. от същия договор султанът поема задължението да охранява границите на Областта и да държи войски в нея. Устройството на властта се възлага на Европейска комисия за Източна Румелия 1878–1879 г. Международните актове – договори, конвенции и други, които Високата порта ще сключва с правителствата на други държави, ще бъдат в сила и за Областта. Турското правителство запазва правата си и над намиращите се на територията ЖП линии.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория