Здравейте, Анонимен, Вход/Регистрация
НАЙ-НОВИ |
НАЙ-КОМЕНТИРАНИ |
НАЙ-ЧЕТЕНИ |
ОТ ФОРУМА |
ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ
Следствието срещу Пруткин прилича на водевил
В НАЧАЛОТО на декември 1903 г. приятели на Антон Пруткин от София изпращат вест, че „работата му е уредена", и той се завръща в страната.
Разследването за взрива на кораба „Васкапу" е подновено, но правителството се стреми да разсее подозренията за участието на български граждани в терористичния акт. Пруткин е предаден на прокуратурата при Варненския окръжен съд и поставен под домашен арест. Следствието се води формално от магистратите и на моменти прилича на водевилен сюжет. На разпитите присъства и австро-унгарският консул във Варна. Пруткин признава, че познава мъжете, които е изпратил на „Васкапу". Те са бесарабски българи и са прекарвали забранена литература за руски революционни организации. По настояване на консула като свидетел е привикан файтонджията. Той разказва как е обслужвал своите клиенти и какво е видял в дома на Пруткин. Според него те са свързани с взривяването на парахода. Събитията вземат неблагоприятен развой, но тук се намесват хората на ВМОРО. Файтонджията е „обработен" от двама македонски четници и твърде скоро се отмята от показанията си. При последвалата очна ставка заявява пред следователя, че е бил подкупен от секретаря на австро-унгарския консул да лъжесвидетелства срещу Пруткин. Така поради липса на доказателства обвинението е снето и следствието е прекратено.
В следващите години Антон Пруткин ще продължи с авантюристичните си изпълнения в най-различни превъплъщения. Три пъти е осъждан за терористични деяния и прекарва 17 години в затвора. Става сътрудник на съветските специални служби и през юли 1941 г. организира нелегална антифашистка група. Арестуван е при подготовката за взривяването на германските бензинови резервоари в района на варненската жп гара. Пруткин получава смъртна присъда и на 1 август 1942 г. увисва на бесилката.
При инцидента загиват капитанът Антони Летис, помощниците му Каземир Деткович и Франц Парсич, 6 матроси и 19 пътници. Сред тях са и двама подозрителни българи, които пътуват от Варна. Общият брой на жертвите е 28 и това е най-голямата морска трагедия в български териториални води.
Будапеща, 21 август 1903 г. Служителите в централата на параходното дружество „Унгарски Левант" получават две телеграми с тревожни известия.
От офиса в Цариград съобщават, че параходът на компанията „Васкапу" е катастрофирал в Черно море, близо до българския бряг. Машинистът на кораба...
Още...
В момента форумът е посетен от 42 потребителя, от които 0 регистриран/и () и 42 гост/и
Общ форум за историята - Re: С какво и как се запалихте по историята? от Torin
Траки, славяни, прабългари... - Re: Етимология на българското самоназвание от Г. Курултаев: от vvarava
Средновековна България /VII-XV в./ - Re: Бунтари и авантюристи в средновековна България от vvarava
Общ форум - България - Re: Кое натежава най-много? /диктаторите у нас/ от vvarava
Османско иго - Re: Османското иго и развитието на българския народ... Помогнете ми! от DOWN_NOLA
История на македонските земи - Re: Извлечение от обвинетелния акт срещу Трайчо Костов от vvarava
Общ форум за историята - Re: С какво и как се запалихте по историята? от Torin
Траки, славяни, прабългари... - Re: Етимология на българското самоназвание от Г. Курултаев: от vvarava
Средновековна България /VII-XV в./ - Re: Бунтари и авантюристи в средновековна България от vvarava
Общ форум - България - Re: Кое натежава най-много? /диктаторите у нас/ от vvarava
Османско иго - Re: Османското иго и развитието на българския народ... Помогнете ми! от DOWN_NOLA
История на македонските земи - Re: Извлечение от обвинетелния акт срещу Трайчо Костов от vvarava
Статия за момента:
Братята на Захари Стоянов взривяват кораб
Следствието срещу Пруткин прилича на водевил
В НАЧАЛОТО на декември 1903 г. приятели на Антон Пруткин от София изпращат вест, че „работата му е уредена", и той се завръща в страната.
Разследването за взрива на кораба „Васкапу" е подновено, но правителството се стреми да разсее подозренията за участието на български граждани в терористичния акт. Пруткин е предаден на прокуратурата при Варненския окръжен съд и поставен под домашен арест. Следствието се води формално от магистратите и на моменти прилича на водевилен сюжет. На разпитите присъства и австро-унгарският консул във Варна. Пруткин признава, че познава мъжете, които е изпратил на „Васкапу". Те са бесарабски българи и са прекарвали забранена литература за руски революционни организации. По настояване на консула като свидетел е привикан файтонджията. Той разказва как е обслужвал своите клиенти и какво е видял в дома на Пруткин. Според него те са свързани с взривяването на парахода. Събитията вземат неблагоприятен развой, но тук се намесват хората на ВМОРО. Файтонджията е „обработен" от двама македонски четници и твърде скоро се отмята от показанията си. При последвалата очна ставка заявява пред следователя, че е бил подкупен от секретаря на австро-унгарския консул да лъжесвидетелства срещу Пруткин. Така поради липса на доказателства обвинението е снето и следствието е прекратено.
В следващите години Антон Пруткин ще продължи с авантюристичните си изпълнения в най-различни превъплъщения. Три пъти е осъждан за терористични деяния и прекарва 17 години в затвора. Става сътрудник на съветските специални служби и през юли 1941 г. организира нелегална антифашистка група. Арестуван е при подготовката за взривяването на германските бензинови резервоари в района на варненската жп гара. Пруткин получава смъртна присъда и на 1 август 1942 г. увисва на бесилката.
При инцидента загиват капитанът Антони Летис, помощниците му Каземир Деткович и Франц Парсич, 6 матроси и 19 пътници. Сред тях са и двама подозрителни българи, които пътуват от Варна. Общият брой на жертвите е 28 и това е най-голямата морска трагедия в български териториални води.
Будапеща, 21 август 1903 г. Служителите в централата на параходното дружество „Унгарски Левант" получават две телеграми с тревожни известия.
От офиса в Цариград съобщават, че параходът на компанията „Васкапу" е катастрофирал в Черно море, близо до българския бряг. Машинистът на кораба...
Още...
