Как един пловдивски архитект бутна берлинската стена

Евгений Тодоров Вицовете не са това, което бяха. Те ни заливат вече от сутрин до вечер - вече няма вестник без вицове, събират ги в книги, разиграват ги по телевизията, а в интернет са безброй. Четеш, слушаш, гледаш и след две минути ги забравяш. Вицовете са като секса - тайнствеността засилва удоволствието, а прекалената консумация убива апетита. Казано най-кратко и по пловдивски - става байгън. На всичкото отгоре днешните вицове са генномодифицирани - дошли кой знае откъде, най-много да са ашладисани допълнително с нещо нашенско. А едно време разказването на вицове беше като съзаклятие на таен местен комитет. Предаваха се тайно, от ухо на ухо. Завладяваха улица след улица, махала след махала - накрая целия град. Каква радост беше да питаш приятелите - а бе, чухте ли, майни, новия виц за...
Цялата статия Коментари: 0

Пловдивските игри

Евгений Тодоров Днес целият свят играе едни и същи игри, а по наше време във всяко селище, даже във всяка махала, се играеха различни игри. Всъщност те бяха едни и същи, но имаха различна цикличност. Например в Аджисана като вълна идваше модата на джамините, клечахме кротко над триъгълниците и дупките, а в това време в Мараша си трошаха главите. Още не ходех на училище, но бях започнал да чета детски книжки, в повечето от тях някакви детски писатели описваха как деца като мен играели на „ашици". Тази игра обаче отдавна беше изчезнала, чичковците просто не бяха в час. Тогава си рекох: ако един ден пропиша, никога няма да допусна такива глупости. Ето как обаче и аз станах чичко, иска ми се да пиша за игрите на децата, а това, което знам, е отдавна минало. Затова започвам с обръщение към децата: ...
Цялата статия Коментари: 0

Един черен епизод от българската история - Народния съд 1945 - 1946 г.

Кирил Иванов Историята има едно много важно предимство пред останалите науки - да пази паметта за изминали събития, действия и личности. В повечето случаи, те не са точно това, което настоящите и идните поколения биха желали да узнаят и прочетат, но в повечето случаи Kлио е жестока към своите герои. Историческата памет, конкретно що се касае до втората половина на 40-те, а и 50-те години на изминалия век, неподправена от идеологическите лостове на левия тоталитаризъм в български условия, ни показва истинската картина на зловещите за България години, свързани с бясна разправа с инакомислещите, след като Съветският съюз окупира нашата държава на 8 септември 1944 г. Един от най-крещящите примери в това отношение, без съмнение, е т.нар. Народен съд, който ще предреши съдбата на хиляди българи и ще хвърли в скръб огромен...
Цялата статия Коментари: 15

Отбелязваме годишнина от бунтовете на български офицери русофили

Детронацията на княз Александър I Батенберг (9 август 1886) и абдикирането му на 26 август 1886 г. предизвикват политическа криза в страната (1886-1887) , която се изостря, след като Русия скъсва дипломатическите отношения с България на 5 ноември 1886 г. Регентството начело със Стефан Стамболов предприема гонения срещу проруски настроените офицери, в резултат, на което много от тях емигрират в Румъния. В началото на 1887 г. част от тях (начело с майор П. Груев и капитаните Р. Димитриев и Ат. Бендерев) създават в Румъния организация под името Революционен комитет, която си поставя за задача да подготви въоръжено въстание в България. Планът предвижда, след като превземат Русе, военните части да превземат Свищов, Търново, Шумен, Силистра, Варна и да се насочат към София. След преждевременното избухване и потушаване на въстанието...
Цялата статия Коментари: 0

Петко Каравелов - демократ и принципен противник на социализма

Борислав Гърдев Представата за Петко Каравелов като политик и държавник е свързана най-вече с неговата ерудираност, честност, с борбения му темперамент при защита на либерално-демократичните начала на Търновската конституция и с умението му да увлича след себе си съмишленици, които (в по-голямата си част) го следват безрезервно, но и някои от тях (по-малко на брой), разочаровани и пренебрегнати, все пак го напускат, попълвайки редиците на поне още три партии в родния ни обществено-политически живот. Такава е реалната политика у нас, много по-богата и нюансирана от учебникарските тези за водачи, програми и стил на управление. А и Петко Каравелов е самобитно българско явление - независимо от европейското си лустро и московско образование. Това най-добре и проницателно е разбрал П. Р. Славейков...
Цялата статия Коментари: 0

Дъщеря на български емигрант помага за залавянето на Джон Дилинджър

Анна Сейдж - жената, която помага на ФБР да сложи край на легендарните бандити Джон Дилинджър, Бони Паркър, Клайд Белоу, всъщност е дъщеря на българския емигрант в Чикаго Иван Акълиев. На 22 юли 1934 година на „Линкълн Авеню" в Чикаго трима мъже в сив крайслер внимателно наблюдават изхода на кино „Байограф". Зад волана е Мелвил Пър-вис, шеф на бюрото на ФБР в Чикаго. На задната седалка- най-добрите стрелци на централата във Вашингтон - Коули и Холис. В ръцете им - „Смит и Уесън". На изхода се появяват първите зрители. Двамата стрелци освобождават предпазителите. Първис включва на първа скорост. Трябва да се приближат максимално до обекта. Днес тримата трябва да вярват в историята - съдбата им е отредила да ликвидират враг номер едно на Америка. Джон Дилинджър със своите 66 обира на банки и задигнати 7 милиона долара...
Цялата статия Коментари: 1

България бе спънка за Чърчил и Сталин

Преди 65 години Ялтенската конференция потвърди онова, което година по-рано двамата големи договориха в Москва без думи - на листче, подобно на келнерска бележка Преди 65 години, през февруари 1945 г., в Ялта тримата големи подготвиха прекрояването на Европа. В цялата си политика през Втората световна война Чърчил се стремеше да не допусне съветско (руско) присъствие на Балканите. Той търсеше подкрепата на президента на САЩ - Франклин Делано Рузвелт. Но Съединените щати тогава не проявяваха особен интерес към България и полуострова ни. Когато през септември 1944 г. в Квебек Чърчил и Рузвелт обсъждаха въпроси, свързани с хода на войната срещу Германия, Съветската армия вече бе завзела Румъния и България и навлизаше в Югославия. Знаейки добре, че влезе ли някъде Русия, трудно излиза, Чърчил реши, че е по-добре да...
Цялата статия Коментари: 0

Нашата борба срещу сръбското робство

Димитър Гюзелев* Един народ с яки национални и културни традиции, със славна революционна борба за освобождение и с ясно определено национално българско чувство както що бяхме ние, македонските българи, трябваше да определим своето политическо становище по отношение на сръбското робство, в което паднахме след поражението ни в 1918 г. Като реалисти със здрави политически инстинкти ние не се заблуждавахме, че ще можем сами, чрез въстание да се освободим. Но като горещи патриоти с такава борческа традиция ние не искахме да се поддадем на пораженство и да пуснем сърбите да ни посърбят. Правото на свобода и на присъединение с братята от стара България бяха ясно очертани в съзнанието на народа. Затова, борейки се между тия две крайности, народа ни като един здрав колектив определи своето...
Цялата статия Коментари: 0

Яворовите арменци

Х. Мурадян През 1900 г. Яворов е телеграфист на гара Стралджа, където работят арменски федаини, превзели банка"Отоман", заплашвайки да я взривят, ако турците не престанат с кланетата на арменците. Намесата на Великите сили осуетява замисъла, обещавайки да се застъпят пред султана (Абдул Хамид Кървавия) да спре кланетата. Обещанието не се изпълнява - капиталите им са спасени. Федаините получават достъп в България. Трогателно е приятелството на Яворов с арменците, чиято съдба прегръща като своя. Според племенницата му Г. Найденова той е част от тях - свободна душа, затова и помежду си го наричат Агоп. Днес яворовите арменци отдават всичките си знания, талант и труд за възхода на второто си отечество - България. България и Армения Искрените и дълбоки симпатии, които свързват българи и арменци, два народа, на...
Цялата статия Коментари: 0

Петима мъже, които биха накарали Рамбо да се засрами

Това са историите на петима истински военни герои, с които не могат да се мерят дори съвременните филмови екшън герои и всички специални ефекти в киното 1. Симо Хайке Симо Хайхe е финландец и преди Съветско финската война водел скучен живот на фермер. През 1939 г. когато Съветския Съюз нападнал родината му, той решил да я защити. Взел вярната си винтовка, няколко консерви с храна и облечен изцяло в бяло се отправил към гората, където започнал да стреля по всеки руснак, който видел. Само за 100-те дни през които действал, при средна температура под минус 30 градуса и над метър сняг, той убил 542 човека с пушката си и поне още 150 с картечния си пистолет. Крайната му черна статистика била - 705 души. Руснаците били толкова изплашени от него, че му дали прякора "Бялата смърт" и започнали да изпращат цели отряди, които да го...
Цялата статия Коментари: 1