Стопанският живот на Третото Българско Царство - 3 част

  ИКОНОМИКА НА ТРЕТОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО.ФРАГМЕНТИ. Транспорт и Елекрификация. Тясно свързан с отраслите на материалното производство е железопътния транспорт. В периода 1921 - 1939 г. дължината на релсовия път е увеличена 1,5 пъти , а броят на превозените пътници - двойно. В ония години БДЖ работят на печалба, за разлика от сега. В 1926 г. е положено началото на въздушната поща в България по линията София - Г.Оряховица - Варна, а през следващата година - и на въздушния транспорт. Още в 1901 г. София е напълно електрифицирана. Тогава тръгват и първите трамваи. А когато през 1911 г. любимия на комунистите американски журналист Джон Рид посещава столицата ни остава изумен и я нарича " един малък Сан Франциско на Балканите". За десетина години( от 1927 - откогато започва усилената електрификация в страната), са...
Цялата статия Коментари: 0

Стопанският живот на Третото Българско Царство - 2 част

Селско стопанство През 20-те години, както и през следващите, селското стопанство е основен отрасъл в българската икономика, даващ стабилна основа на благосъстоянието на българския народ. То осигурява 2/3 от националния доход и поминък на също толкова от трудещата се част от населението на страната. За 1939 г.( възхода в предвоенното развитие) тези дялове са съответно 65% и 73%, а за 1988 г. - 12% и 18%. И цифрите, и реалностите на днешния ни ден свидетелстват най-добре за резултатите от предизвиканата "отгоре" криза в съвременното българско селско стопанство, за разкъсаните социални отношения вследствие миграцията и необоснованото ускоряване на урбанизацията, за обезлюдените села и в резултат на това незадоволения и скъп пазар. Нов тип социалистическо Орсовско коопериране...,широкомащабно и...
Цялата статия Коментари: 0

Стопанският живот на Третото Българско Царство

И тази тема е почти табу за съвременния български "европейски" гражданин... Ако понякога се споменава по нещо за "времето на Стамболов" или че имало икономически бум в България в периода преди Балканската война, то за стопанския живот на Царството през 25 годишното управление на цар Борис III например никой нищо не знае. На фона на "великите" достижения на социализма и до днес се внушава, че преди него в България, едва ли не, нищо не е имало и българите са станали хора едва след "победата на 9 септември 1944год."... Твърде трудни са първите дни, месеци, години от царуването на младия цар Борис III. Той поема в своите още неукрепнали ръце съдбините на една претърпяла поражение в устрема си за национално обединение страна, съкрушена морално и материално, безпощадно окастрена, непоносимо обременена...
Цялата статия Коментари: 0

Archiepiscopus Bulgariae

Архиепископ на България в текста   „DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE “ Целта на тази публикация е да се проследи от кое време е сведението за  „Архиепископ на България”  (αρχιεπισκοπος Βουλγαριας  -  archiepiscopus Bulgariae – двата варианта в книгата на Reiskii ) от произведението  „DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE”.  Нека видим някои становища предшестващи тази статия и какво е отношението на този изпис към официално прокламираното от официозите „Българско покръстване при цар Борис І”. І. А. Официалната версия в българското историографско пространство е, че изписа „архиепископ на България” е титулно име, следствие  покръстването на българите през ІХ в. Няма да се спираме подробно на  него, тъй като то е публикувано във почти...
Цялата статия Коментари: 4

Из политическата история и дипломация на Първото Българско Царство

Около историите за покръстването на българите и въпроса за покръстването на България, витаят същите митове, легенди и нескончаеми пледоарии  -  подобно на въпроса за историята на българите и за историята на техните държави! И в двата случая не става въпрос за един исторически процес и за един факт а за два. Както не е едно и също - историята на един народ  и историята на някоя от държавите, които е създал, така не е едно и също нещо -  покръстването на българите и покръстването на България. Някои казват, че имало покръстване на българи през 1-ви век , тук на Балканите, за Оногурската архиескопия в Херсонес( Корсун - Крешен) от 635 г. от гърците се знае от и от булгарските летописи, за покръстени славяни и власи, които помогнали на Кубрат да си върне властта в Българското тарханство също е споменато. Но...
Цялата статия Коментари: 0

Хунобългарското леточисление и християнството

  Българската народна традиция еднозначно свързва новогодишния ден (Идинак=Игнажден) с най-късия ден в годината,т.е. със зимното слънцестоене.Но откъде се взема тази двудневна разлика в грегорианските дати на празниците, благодарение на която всички те се оказват изместени с 2 дни по-рано спрямо действителното си време? Дните на хунобългарските празници са точно определени спрямо началния ден на годината по една уредба, присъща единственно на хунобългарското леточисление. Християнските празници от своя страна, свързани с почитането на определени светии,изглеждат избрани сякаш безпорядъчно, докато не се установи тяхното съвпадение по време с хунобългарските лични дни. С други думи, изглежда при избора на техните дати е била употребена същата уредба(система), при това без да бъде тя принесена в...
Цялата статия Коментари: 0

Добавките за българската история към превода на Манасиевата хроника

През пролетта на 1331 г. ловешкият деспот Иван Александър , бил избран за цар и с това решение болярският съвет в Търново много бързо пресякъл мераците на въздигащата се по това време Сърбия да се меси в българските работи. В т.нар. Второ житие на Стефан Дечански, което Григорий Цамблак написал в качеството си на Дечански манастирски игумен в началото на 15 - ти век, той изобщо не споменава името на Иван Стефан( син на загиналия във Велбъждката битка на 28 юли 1330 г. български цар Михаил Шишман и на сръбската принцеса Ана), а изтъква, че пряк приемник на Михаил Шишман бил неговият племенник Иван Александър. Свободните съчинения и разсъждения относно някакво "сръбско влияние" върху България с нищо не са потвърдени. Сръбско настъпление след нелепата гибел на цар Михаил Шишман( а не Шишманов, руската форма за...
Цялата статия Коментари: 2

Сенките от миналото - втора част

Този материал може изиграе и ролята на "Прощална статия на АТИЛ" със сайта . Затова си и слагам снимката точно от нашата ж.п.гара, която е на линията Русе-Варна,за която ще стане дума по-долу. Преди това обаче да кажа няколко думи за капанците, които ги няма в статията за тях тук. http://www.bg-history.info/5277/Istoriko-Etnografski-svedeniia-za-kapancite.html Идеята ме беше да покажа филмчето ,което спасихме със съседа , като го изкарахме на елекронен носител и го пуснахме във видеообмена.По един или друг начин сигурно съм оставил някаква следа в този сайт поне с тези над 30 статии, затова реших да прекратя участието си по един достоен начин а не тихомълком...Съгласно сведенията от древнобългарските летописи, областта Дебержай(Добруджа) е носила това име от зората на българската държава а не както се смяташе ,че е от някакъв си незначителен...
Цялата статия Коментари: 8

Бойните действия на Предния отряд при Нова Загора през м. юли 1877 г. - важна предпоставка за успешната отбрана на Шипка

Щилиян Русев Действията на Предния отряд по време на Освободителната руско–турска война 1877-1878 г. заемат значимо място в научната историческа литература. Съвсем основателно и логично в различните публикации, третиращи въпроса, акцентът е поставен върху събитията, свързани с героичната защита на Стара Загора. Там, в кръвопролитните сражения с войските на Сюлейман паша на 19 /318 юли се извършва и първото бойно кръщение на младото Българско опълчение, с пълна сила се проявяват героизмът и себеотрицанието на опълченците при спасяването на Самарското знаме. Разкривайки значението на тези боеве, както от тактическа, така и от стратегическа гледна точка, редица автори налагат внушението, че макар и претърпели поражение в сраженията, защитниците на града сломяват настъпателната мощ на неколкократно...
Цялата статия Коментари: 1

Херодот: За предимствата на Монархията

Херодот:История,Книга трета.Из:"История на Дарий"    Бащата на историята Херодот е живял през 5-ти век пр.Хр.Той ни е оставил много интересно описание за предимството на монархията чрез едни дискусии,които предшестват избора на Дарий - 1(521 - 486 г.пр.Хр.) от династията на Ахменидите. "Когато след пет дни вълнението се уталожило,тези които въстанали срещу маговете,се събрали на съвет,за да обсъдят изцяло събитията;държали речи,които за някои елини са неправдоподобни,но все пак се държали.Отанес настоявал държавните работи да бъдат поставени публично за всички перси,като държал следната реч: "Аз мисля,че властта повече не бива да бъде само в ръцете на един от нас.Това не е благо,не е приятно нещо.Вие видяхте докъде ни докара Камбисовото безчинство и получихте своя дял от престъплението на...
Цялата статия Коментари: 0