България през ХIII- XIV вek

Началото на ХIII век е съпроводено с бурни събития на Балканският полуостров.Рицарите от четвъртия кръстоносен поход превземат Константинопол през 1204 година и основават Константинополската латинска империя.Независими остават три части от Византия-Солунското деспотство, Трапезунд и Никейската империя.За латините изповядващите православието са еретици и схизматици и едва ли не по страшни за християнството от мюсюлманите превзели Светите места.Загубата на Цариград като културен и религиозен център за православните народи-ромеи, българи, руси, сърби, влахо-молдовци, създава известна празнина в това отношение.По същото време се стабилизира и възобновената Българска държава, чиято столица е Търново.Като непосредствен съсед на Латинската империя, България в лицето на своят държавник цар Калоян полага не...
Цялата статия Коментари: 1

Династичните бракове на Иван Александър (1331-1371)

Сложни и противоречиви са събитията на Балканският полуостров от началото на XIV век. Те се характеризират от взаимоотношенията и противопоставянето на трите основни политически сили-Византия, България и Сърбия. По това време Византийската империя е значително отслабена от вътрешни междуособици-войната между император Андроник II и неговият внук Андроник III. Интригите и сблъсъците неминуемо привлекли вниманието на България и Сърбия които преследвали определени цели с така създалото се положение. И двете държави насочили своите интереси към териториално разширяване за сметка на Византия, било чрез самостоятелни набези или като участници на страната на единия или другия претендент за константинополския престол. Използвайки тези вътрешни вълнения във Византия сръбският владетел Стефан Дечански...
Цялата статия Коментари: 0

ПОЛИТИЧЕСКА ХЕГЕМОНИЯ НА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК. ЦАР СИМЕОН (893 - 927)

Разцветът на българската култура през Х в. представлява естествен резултат от неуморна-та и плодотворна дейност на Кирило-Методие-вите ученици в България. Книжовните среди-ща в Плиска и Охрид за кратко време обучили широк слой от образовани хора, които знаели да четат на роден език. Благодарение на тях се осъществило едно забележително за времето си явление - говоримият език на народа се превърнал и в негов книжовен език. В живота на българите навлязъл един културен феномен - книгата. Тя се наложила като незаменимо средство за интелектуално усъвършенстване и проникване в глъбините на познанието. Важна роля за по-нататъшното развитие на са-мобитна култура изиграло и решението на Преславския събор, според което старобългар-ският език се наложил в богослужението, в светската и църковната администрация....
Цялата статия Коментари: 0

ПОКРЪСТВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ -БЪЛГАРИЯ М/У ИЗТОКА И ЗАПАДА

Според едно старо предание Пресиановият син Борис, назоваван още Богорис, приел властта над българското ханство на р. Брегалница в Македония през 852 г. БЬЛГАРИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА IX В. Хан Борис застанал начело на държавата в мо-мент, когато противоречията между главните християнски средища - Рим и Константино-пол, навлезли в нова фаза. „Ябълката на раздо-ра" били славяните, които двете средища ед-накво настойчиво се стремели да привлекат в своята орбита. Назряващият конфликт най-напред се проявил в младата славянска държава Великоморавия. Опитите на нейния княз Ростислав да води са-мостоятелна външна политика срещнали съп-ротивата на Немското кралство, което гледало на славянската държава като на своя подопеч-на територия. Отчитайки опасността от раз-ширяващото се немско влияние, България и...
Цялата статия Коментари: 1

ДЪРЖАВНО УКРЕПВАНЕ И ТЕРИТОРИАЛНО РАЗШИРЕНИЕ ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА IX ВЕК; ХАН КРУМ(803-814)

Приключилите в края на VIII в. династични междуособици съдействали за постепенното укрепване на българската държава. Новият владетел произхождал от панонските българи и станал родоначалник на една от най-бележитите династии на първата българска държава, управлявала почти до края на Х в. Началото на Крумовото управление съвпаднало с издигането на франкската държава, която при Карл Велики се превърнала в могъща военнополитическа сила. През 800 г., на връх Коледа, римският папа коронясал франкския владетел за „император на римляните". След близо три века легендата за римското величие отново възкръснала Римската империя, се простирала от р. Ебро в Испания до земите на Средния Дунав. Около 803 г. франкските войски разгромили Аварския хаганат. Две години по-късно хан Крум помел остатъците от някога могъщото...
Цялата статия Коментари: 2

БЪЛГАРСКО СРЕДНОВЕКОВИЕ

„Великото преселение на народите" и разпада-нето на Римската империя ознаменували края на Античността и раждането на средновеков-ната европейска цивилизация. Един от регио-ните, където драматичният сблъсък между стария свят и варварските племена се почувст-вал осезателно, бил Балканският п-в. В про-дължение на няколко столетия неговият облик коренно се променил в резултат на изключи-телни по своите последици етнически, социал-но-икономически и политически процеси. Важна роля в тях играли славяните и прабъл-гарите. ПРОИЗХОД И РАЗСЕЛВАНЕ НА СЛАВЯНИТЕ своите първоначални територии. Оформили се три племенни групи славяни: западна, нарече-на венеди, източна - анти и южна - под името славини. До края на V в. южните славяни заели терито-риите северно от р. Дунав (приблизително зе-мите на днешна Унгария, Румъния и...
Цялата статия Коментари: 0