Cherchez la femme* в наградите на Нобел

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА „Богат, високообразован възрастен джентълмен търси зряла дама с езикови познания за секретарка и началник на домакинство" - когато пуска тази обява в един парижки вестник, Алфред Нобел е на 43. Девет години по-рано - през 1867-а, е патентовал динамита и се е превърнал в „най-богатия скитник на Европа", както го нарича Виктор Юго. На офертата през пролетта на 1876 г. се отзовават няколко кандидатки, но най-квалифицирана се оказва една графиня - австрийката Берта Кински. Десетилетия по-късно тя ще стане първата жена, лауреат на Нобелова награда за мир. През 1876-а обаче 33-годишната Берта е далеч от признанието. Приема работата при Нобел, защото е бунтарката на аристократичното си семейство и решава да се издържа сама. Преди да попадне при инженера, графинята дори работи като гувернантка! В домакинството...
Цялата статия Коментари: 0

След Освобождението в София има разцвет на проституцията

Ако последното падение за мъжа е да стане палач, то последното падение за една жена е да попадне във вертепа, в подземието, свърталището на най-калната, най-жестоката, най-скапаната част на обществото. Знаела ли е полицията за тях? Разбира се, че е знаела. И ги използвала. И вербувала свои агентки сред отрепките на обществото, сред пропадналите проститутки и уличници. Къде би отишъл един погнат от закона и властта разбойник, бандит или убиец? В ресторанта? Не може. В кръчмата? Никога! Кръчмарите до един са били агенти на полицията и нейни доверени хора. Ще отиде във вертепа. Навън е люта зима, мраз, пукат се камък и дърво от студ. Бандитът има пари, но няма къде да отседне. Да почине. Да изсуши обувките си, да посгрее кости, да погали жена, па била тя и пачавра. Но да е жена. Защото облагородяващото въздействие на жената е...
Цялата статия Коментари: 0

Първата модистка в София

Модата владее света. Модата влудява дамите по света. Тя, модата, не отминава и новата столица на Княжество България - София. През лятото на 1879 година от Виена пристига българската шивачка-модистка Елка Енева Пеева. Като младо момиче баща й я отвежда във Виена да учи занаята „модно шивачество и бродерии". Той бил търговец на тютюни и жито. Имал гемии. Имал кораби, с които превозвал жито до Австро-Унгария. Буден човек. Грижовен баща. Той не искал щерка му да живее без занаят, без да печели пари. Не. Той желаел щастието й, затова я отвежда във Виена и я дава в шивачницата на Морис Роберт Кандели. Жената на Морис - Анжелика, поема девойчето в свои ръце. Тя била главната модистка на Виена. - Ела, скъпо дете - казва тя. - След пет години ти ще си вече майсторка като мене! И наистина след пет години - от 1874 до 1879 година, Елка става...
Цялата статия Коментари: 0

Бъди готов - винаги готов!

Евгений Тодоров Връщам се отново назад - както споменах, бяха избран за отряден председател на пионерския отряд „Павлик Морозов". Още не бях навършил 10 години, а бях станал номенклатура. Един приятел - син на голям началник, ми прошепна, че да бъдеш отряден председател, било много важно. Баща му бил казал, че така избират министрите - първо гледат какво си правил в пионерската организация, после в комсомолската... На мен обаче не ми се ставаше министър, по онова време мечтата ми беше да стана писател на романи за шпиони и разузнавачи. Даже бях започнал да ставам. С Даньо Дебелия, лека му пръст, се криехме зад една барака в двора му и върху нотна тетрадка съчинявахме първия си роман. Той започваше така: „Малко преди полунощ телефонът в кабинета на майор Соколов звънна...
Цялата статия Коментари: 3

Падението и възходът на съветската преса

В един момент " Свободна Европа" и ББС трябваше ряпа да ядат. Миналата година изхвърлих всичко събрано, сбогом на илюзиите Евгений Тодоров Първите ми спомени за съветския печат са: вестник „Известия", върху който се белят печени чушки, и списание „Огоньок", с което едни роднини запушваха нощното гърне - преди да го изхвърлят сутринта. Съветската преса струваше по-евтино от амбалажната хартия. Годишен абонамент за „Правда" беше около левче, за „Веселые картинки" си спомням по-точно - някъде около 62 стотинки. Чак като студент открих едно списание, което заслужаваше уважение - „Иностранная литература". Там прочетох „Чайката Джонатан Ливингстън", там открих Хулио Кортасар. От време на време четяхме седмичните издания „Литературная газета" - огромен като Съветския съюз вестник, и...
Цялата статия Коментари: 0

200 ясновидци и магове от концлагера Заксзнхаузен търсят Дучето

БОРИС ЦВЕТАНОВ Когато тайните служби са безсилни, хитлеристите търсят помощ от гадатели. Аненербе е специална организация на СС, създадена през 1935 година, маскирана под наименованието „Академия за родовата наследственост". Спектърът й е широк - от физика през история и антропология до суперсекретни изследвания на черна магия, преселение на душите, общуване с отвъдното, улавяне на космически лъчения. Изградена е от райхсфюрер Хайнрих Химлер, който се отъждествява с митичния крал Артур и организира експедиции, търсещи Свещения Граал и Кивота. След преврата срещу Мусолини на 25 юли 1943 година никоя от тайните служби на Райха не дава дори приблизителен отговор на загадката къде е отведен Дуче. На 3 август Хитлер се обръща към Химлер да опита последната надежда - ясновидци и магове да открият приятеля му. До...
Цялата статия Коментари: 0

Импресии от ранния соц ( по случай конгреса)

Николай Флоров Сладка пролетна вечер. «Раковска» е пълна с народ, млади хора. По цялото й протежение има барове и разни там клубове. «Раковска» е нещо като гезмето на следвоенна София. От много места се чува джаза на Глен Милър или Бени Гудман. След обърканите и мрачни години на войната софиянци, особено младите, имат чувството че пред тях се отваря някакъв нов живот. Америка и Англия са примерите за подражание. Те са и съюзници на Сталин, така че бъдещето изглежда розово. Модата е «тесен джазов панталон, шлифер жълт като лимон», както в песента. Буги вуги и суинг са танците на боговете. Но ето в тоя момент по «Раковска», «Графа» и «Славейков» изведнъж нахълтват джипове и камионетки пълни с милиционери, пред всяко заведение по няколко. Те прибират отвътре и отвън буквално всички. Под изричната заповед на...
Цялата статия Коментари: 1

Героизмът няма давност

Васил Попов Тези дни отбелязваме две изключителни дати, свързани с военната ни история. На 16 октомври е денят на българската бойна авиация, а на 18 октомври е денят на военния парашутист. Тези две дати трябва за вечни времена да бъдат празници не само за действащите пилоти и авиационни специалисти, за парашутистите разузнавачи, командоси, не само за ветераните от тези войски и сили, но и за всеки българин у нас и навсякъде по света. Защото героите жертват себе си и с това написват страници в историята не за награди, а заради обичта и верността си към отечеството. Един кратък щрих от историята ще покаже с какво са свързани двете дати. На 16 октомври 1912 г. българските военни пилоти Радул Милков и Продан Таракчиев хвърлят бомби върху Одринската крепост. Това е за първи път в света и става рожден ден на българската...
Цялата статия Коментари: 0

Бунтът

ДИМИТЪР ПЕНЧЕВ [i]Близката българска история е наситена със затворническа памет и трудно би било да се посочи личност или да се определи събитие, което да стане едновременно символ на десетките хиляди поругани човешки съдби и на отказа на човека да се подчини на злото. Обаче за подобен знаков случай може да бъде определен отчаяният опит на група млади политзатворници, родени след 9.ІХ.1944 г., да си отвоюват отнетата им несправедливо и безпричинно свобода. Това се случи в политическия отряд на Старозагорския затвор преди 40 години, вечерта на 8 октомври 1969. Някои от младежите бяха убити, а другите живи или вече покойници излязоха от затвора едва в навечерието на сгромолясването на комунистическия режим. За трагедиите юбилеи не се устройват, но не можем да пренебрегнем страданията на жертвите и да не им се...
Цялата статия Коментари: 0

Трагедия на варненския вълнолом почерни името на поета Иван Кирилов

Дамска шапка и чанта се търкалят по заливания от вълните вълнолом на Варна. Това са последните две следи от Лада Константинова и дъщеря й Верка. Малко по-рано двете са се хвърлили в морето. Днес малцина знаят кой е писателят Иван Кирилов. В началото на миналия век той е много популярен в литературните среди. Сред съвременниците си Кирилов е известен не толкова със значителното си по обем творчество, колкото с разтърсващата семейна драма, която преживява точно преди сто години. Съпругата на Иван Кирилов е Лада Константинова от Свищов, застаряваща учителка, от заможно семейство, но с не особено приятна външност и характер. Двамата се запознават в Свищов, където Кирилов е учител. Лада се хваща за младия си колега като удавник за сламка. Дори принуждава родителите си да го издържат, докато следва в чужбина. Кирилов...
Цялата статия Коментари: 0