Лозенградската операция

Балканската война, започнала в началото на октомври 1912 г., е предизвикана най-вече от пълната неспособност на Турция да се реформира и да предостави равноправие на своите християнски поданици. По тази причина, обединени в Балкански съюз, България, Гърция, Сърбия и Черна гора възнамеряват с въоръжена сила да освободят останалото под турска власт християнско население - естествен завършек на вековните борби на балканските народи за национална свобода. В центъра на тази военна коалиция е България – най-голямата от съюзните държави с най-силна и боеспособна армия. Турция също я възприема като свой основен и най-важен противник. Поради това решаващ и за двете страни в конфликта става Тракийският театър на военните действия. Именно на него трябва да бъде определен победителят във въоръженият сблъсък между...
Цялата статия Коментари: 1

Войната, която раздели историята на две

Тази война имаше име още преди да започне. Може би защото на мирната конференция в Париж през 1919 г. бе предсказана и от победители, и от победени. “Това не е мир, а примирие за 20 години! " ­ възкликва френският главнокомандващ маршал Фернан Фош, запознавайки се с условията на мирния договор с Германия. А военният съветник на немската делегация полковник Крибел, излизайки от Огледалната зала на Версайския дворец, козирува на присъстващите с думите: “Господа, до среща след 20 години! ". И двамата излизат пророци. Новият световен катаклизъм започва точно 20 години след официалния край на първия. И никой не се колебаел как да го нарече. Още на 1 септември 1939 г. вестникарчета в Париж, Лондон и Ню Йорк продават стоката си с виковете: “Втората световна война започна! " За разлика от Първата, агресорът във Втората световна е...
Цялата статия Коментари: 2

Сражението на Калиманската позиция

Сражението на Калиманската позиция е между позабравените военни епизоди в нашата история. Каквато е и цялата Втора Балканска или, както още е известна, Междусъюзническа война, предизвикана на 16 юни 1913 г. от недалновидността на българския политически елит. От една страна, тази забрава е напълно незаслужена – сражението представлява блестяща военна победа над бойни подразделения на цели три държави. От друга страна подобна забрава е глупава – защото победата в това сражение е едно от несъмнените доказателства, че дори най-храбрата армия не може да спечели война, която политиците предварително са загубили. Урок, който историята ни е преподала с цената на кръвта на българския войник и който ние трябва добре и завинаги да запомним, а не да забравяме. От началото на войната бойните действия на 4-та българска...
Цялата статия Коментари: 1

Червената стена е македонската Шипка

Проф. д-р Божидар ДИМИТРОВ От края на Битолското до Преспанското поле се издига огромната снага на Баба планина. Най-високият й връх Пелистер (около 2200 м) се издига над Битоля и понякога цялата планина се нарича по неговото име. По гърбицата на централния рид се издигат още няколко върха - безименният кота 1248 и Червената стена. Името си върхът е получил от огромната скала с червен цвят, срязана отвесно от юг. Тук по билото на Баба планина през 1915-1918 г. е минавал фронтът между българската армия и войските на Антантата. От едната страна е стояла Шеста Бдинска дивизия. Срещу бдинци са две френски и една сръбска дивизии. До началото на 1917 г. войната е позиционна. Българите заемат командните височини кота 1248 и Червената стена и отблъскват патрулноразузнавателните нападения на французите. Тези почти две години...
Цялата статия Коментари: 3

PQ-17 – разгромът на един конвой

През август 1941 г. съюзниците дават началото на нов стратегически важен конвоен маршрут. От Исландия към Северна Русия през ледените води на Гренландско и северните части на Норвежко море започват да се отправят добре охранявани кораби, натоварени предимно с военни материали за Съветския съюз. Крайната цел са пристанищата Мурманск на Баренцово море и Архангелск на Бяло море. Конвоите в двете посоки (до Русия и обратно) получават означенията PQ и QP от инициалите на командващия ги П. Едуардс (P. Q. Edwards) и през първите около шест месеца от въвеждането си не търпят тежки загуби. От началото на 1942 г. това ще се промени, като един от първите знаци за това е потопяването с почти целия екипаж на британския разрушител Матебъл от PQ-8 на 27 януари от U-454 до полуостров Кола. Поради ограничената в сравнение с атлантическите...
Цялата статия Коментари: 0

Една въздушна битка от миналия век

Когато говорим за битка, винаги в човешката представа подобно понятие е свързано с фатални сцени, взривове и смърт. Много често тази дума е синоним на Балканите, където е даден стартът и е отекнал последният изстрел на войните в Европа през миналия век. Последното се отнася и за третото измерение. Небето се превръща в арена на военно противоборство над Стария континент именно тук и завършва с въздушните удари срещу стратегически обекти на югославска територия през 1999 г. Жителите на Белград преживяват много безсънни нощи. Подобни събития не са изключение в историята на този град. Близо половин век преди това светът е свидетел на една от най-масовите прояви на въздушния тероризъм. Тази трагична история започва на 25 март 1941 г. във Виена, където премиерът на Кралство Югославия подписва протокол за...
Цялата статия Коментари: 2

Дойранската позиция

От септември 1916 г. на Солунския фронт се води т. нар. позиционна война, след като в края на лятото и съглашенските, и българските войски правят неуспешни опити да пробият отбраната на противника. Дойранската позиция е между най-важните, всъщност - най-важният, участък на фронта. Именно тя прегражда най-удобното и късо разстояние до София, а освен това при евентуален пробив цялата българска отбрана би се оказала разделена на две, като западната й половина би изпаднала в съвършено безнадеждна ситуация. Това е причината през есента на 1916 г. на втората конференция в Шантий главните командвания на съглашенските сили да вземат решение Солунската армия на всяка цена да разгроми противостоящите и български войски, при което главният удар да бъде срещу Дойранската позиция. Подпомагащ удар пък следва да се нанесе от...
Цялата статия Коментари: 2

Кресненската операция

Междусъюзническата война не е от най-често споменаваните в българската историография. И това е разбираемо. Започната на 16 юни 1913 г. именно от България, Втората балканска война завършва с ужасна национална катастрофа. "Престъпното безумие” на управляващия елит с един замах унищожава постигнатото с кървавия труд на българския войник в Балканската война. И има много тежки и дълготрайни последици - дори и до наши дни - върху по-нататъшната съдба на народа и държавата ни. Може би заради това, ние предпочитаме да не си спомняме за тази война. А по нейните бойни полета се бие и умира същият този велик наш войник, само че един забравен и премълчаван наш войник. Нека за малко го извадим от забравата. Дължим му почит - почитта, изграждаща себеуважението на всяка нация. През юли 1913 г. гръцката армия е успяла да се вклини...
Цялата статия Коментари: 0

Сраженията на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

След като през 1867 г. четата на Панайот Хитов и Филип Тотю постига окуражителен политически успех, българската революционна емиграция се въодушевява и се заема ентусиазирано с подготовката на нови чети. Най-известната между тях несъмнено е тази на Хаджи Димитър Асенов (1840 – 1868) и Стефан Димов Караджа. (1840 – 1868). Броят на действителните участници в четата е спорен – според различни изследователи тя е между 124 и 129 човека. Бойната им подготовка е различна. Гръбнакът на четата се състои от около 40 човека, преминали обучение в Крагуевац и Белград по време на Втората българска легия. Останалите преминават обучение под ръководството на офицера от руската армия Ванката Райчев (Иван Попхристов) и ефрейтора от сръбската армия Еремия Българов. Сведенията за въоръжението също са противоречиви. Според спомените на...
Цялата статия Коментари: 0

Ботевата чета

Първите месеци на 1876 г. са време на кипеж сред българската революционна емиграция в Румъния. Младежта, тази надежда на всяка нация, нито за миг не се съмнява, че в България предстои всеобщо народно въстание. И разпалено обсъжда как би могла да му помогне. През април емигрантската общност в Бекет решава да подготви въоръжена чета, която да вземе участие в борбата с вековния поробител. Апостолите на Трети Врачански революционен окръг Никола Обретенов и Георги Апостолов се срещат с Христо Ботев и се решава, че най-подходящо би било бъдещата чета да се насочи към Врачанско. Но още докато Ботев и Апостолов набират четници, до Букурещ стига новината, че въстанието е започнало. В тази ситуация преминаването на р. Дунав е определено за 5 май. В началото на месеца Христо Ботев успява да получи от Българското...
Цялата статия Коментари: 2