Иманяри грабят античен град

Античният град Рациария край видинското село Арчар е обект на жестоки иманярски набези. Да срещнеш човек с металотърсач тук, е все едно да видиш рибар с въдица на Дунава. Зеят ями, изкопани с кирки и лопати, а булдозерите са на денонощна смяна. Бавно, но сигурно археологическият обект се превръща в лунен пейзаж. Рациария крие в недрата си хилядолетна история. Градът е основан през първи век от нашата ера. По-късно става столица на римската провинция Крайбрежна Дакия. Император Анастасий е ценял стратегическото му значение. За това свидетелства мраморна плоча с надпис, която владетелят наредил да бъде поставена на главната порта на града: "Анастасиевата Рациария винаги да процъфтява". Археологическите разкопки доказват, че Рациария е бил един от културните и икономически центрове на Римската империя. Повече от...
Цялата статия Коментари: 1

Пещерата със седемте одаи и ламята вътре

Когато за първи път разлистих старите иманярски ръкописи на бай Марин Чонов от махала “Стругът” до Троянския манастир имах чувството, че съм попаднала в дивния свят на вълшебните приказки, в които млад юнак броди из планинските дебри и разчита изсечените по скалите нишани, преодолява хитро скроените капани, отстранява от пътя си ламята и преминал успешно всички изпитания заслужено достига до несметното, трупано в продължение на десетки години в тайна пещера съкровище. Местността “Станчов полугар” в Троянския балкан е заветна мечта в търсенията на всеки уважаващ себе си иманяр, защото там се намира легендарната пещера “Общата Маара”за която се твърди, че е била централен хайдушки трезор на Вълчан войвода и неговите сподвижници.Къде свършва легендата и къде започва истината е трудно да се каже, но...
Цялата статия Коментари: 51

АВТОМОБИЛЪТ - как беше създаден (край)

Истинската история на автомобила, който познаваме днес, започва със създаването на ДВИГАТЕЛЯТ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ Името на Алесандро Волта, на когото Наполеон напълно заслужено дава титлата граф, е замесено и в създаването на ДВГ. Този двигател се основава на принципа на изобретения в 1777 г. от Волта пистолет, в който въглищен газ бива възпламеняван от електрическа искра. Пистолета не пожънва никакъв успех, но идеята на италианеца била използвана в 1804 от артилерийския офицер Исак де Риваз – швейцарец на служба при Наполеон – който направил автомобил с двигател, движен от възпламеняващ се въглищен газ. Този двигател съвсем не бил безопасен, а и на Риваз скоро му се наложило да прекъсне експериментите, призован от служебния си дълг. По-нататък изследвания върху свойствата на въглищния газ били...
Цялата статия Коментари: 1

АВТОМОБИЛЪТ - как беше създаден 2

Откритията и изследванията, свързани с електричеството, не остават встрани от вниманието на първите ентусиасти на автомобилното дело. На границата между 18 и 19 век Алесандро Волта изобретява батерията (която обаче е наречена така по-късно) и по такъв начин сцената е подготвена за появата на първият ЕЛЕКТРОМОБИЛ Преимуществата на задвижването с електромотор, захранван от батерия, били очевидни – никакви вибрации, пушеци и трясък на зле пасващи си елементи от конструкцията и изключително висок КПД в сравнение с всички останали двигатели (на теория той може да достигне до 90 %, макар че практически това не може да стане). Първите усилия били насочени към търсене на алтернатива на шумните и одимени железопътни локомотиви, но твърде скоро експериментите се съсредоточили върху автомобилите. Първият...
Цялата статия Коментари: 0

АВТОМОБИЛЪТ - как беше създаден

Да се открие кой и кога именно пръв е пожелал да има автономно задвижвано превозно средство е безнадеждна задача. Това е изключително стара човешка мечта. Можем да я намерим още в ръкописите на Херон Александрийски (Heronus Alexandrinus), живял (навярно) преди Христа, където той говори за възможността конната тяга да се замени със силата на парата. Но вероятно мечтата е много по-стара. Планирането, раждането и развитието на автомобила са вървели по толкова много и различни пътища, че да се установи единствения притежател на „патента” за автомобилната идея не е възможно.Затова при описанието на първите стъпки в реализацията на тази идея е най-целесъобразно да се ограничим със съвременната концепция за това що е автомобил.Днес автомобилите се състоят от няколко хиляди елемента. Но все пак автомобилът – това е преди...
Цялата статия Коментари: 3

Някои бележки към "Летопис на поп Дуклянин"

“Летопис на поп Дуклянин” представлява анонимна сръбска хроника, според общоприетото мнение датираща от ХІІв. Текстът е познат на науката още и като: “ Дуклянска хроника”, “Далматинска хроника”, “Regnum Sclavorum presbyteri Diocletis”, “Ljetopis popa Dukljanina”, “Barski rodoslov”. Единственият известен на науката ръкопис на хрониката (на латински език) се пази под сигнатура Vat.Lat.6958 във Ватиканската библиотека и представлява част от отлично запазен кодекс от средата на ХVІІв. Книгата е дарение на библиотеката от печатаря Йоан Луциус, който през 1666г отпечатва Летописа в изданието “De regno Dalmatiae et Croatiae libri six”. 60 години по-рано Мавро Орбини вече е отпечатал Летописа на италиански в своята книга “Il Regno degli Sclavi…”, където използва един от латинските преписи на оригинала, подготвен от известния хърватски средновековен учен Марко...
Цялата статия Коментари: 0

Дуклянска хроника - 6 част

След всичко това кралицата, заедно със своя първороден син Гоислав управляваше кралството и синовете си. Докато бе жива тя (кралицата) никой от синовете й не беше удостоен с титлата крал, наричаха се само князе. По някое време Гоислав падна в постелята си и докато лежа немощен някакви травуняни, които се наричаха скробимези(?) се договориха, дойдоха и го убиха в постелята му, хванаха брат му Предимир и също го убиха. След (като свършиха) това поставиха за свой главатар някой си на име Доманек. Когато Михаля, Саганек и Радослав чуха за стореното събраха войска и дойдоха в Травуния, където хванаха убийците, подложиха ги на мъчения и ги убиха с най-тежка смърт, но Доманек с неколцина успя да избяга. Михаля и Радослав се върнаха в Зета, оставяйки тук Саганек. Не дълго след това Саганек, който се страхуваше да остане на...
Цялата статия Коментари: 0

Дуклянска хроника - 5 част

Когато чу вестта за смъртта на царя(Самуил) Драгимир, чичо на блажения Владимир събра народа и войската, за да отиде и да вземе (обратно) кралството на своите предци. Дойде до Которския залив и нареди на войската да го премине. Которчани забелязаха малките кораби, изнесоха пред тях хляб, вино и разни храни и ги призоваха на обяд на острова "Свети Гавраил". Драгимир, придружен от малък брой люде влезе в една лодка и доплува до острова. Докато се приготвяше обядът, которчани видяха, че Драгимир води със себе си малко хора, докато те бяха многобройни и като знаеха, че никой от сушата не може да му се притече на помощ започнаха да говорят помежду си така: " Българският цар умря и кралете на тази земя са мъртви, само този от техния род е оцелял. Ако той оживее и вземе земята си, ние добро няма да видим, тъй като той и нас ще...
Цялата статия Коментари: 0

Дуклянска хроника - 4 част

След като умря крал Туджемир, на престола го наследи Хвалимир, който се ожени и роди трима сина. Първородният назова Петрислав, той управляваше Зетската област; вторият назова Драгимир, той управляваше Травуния и Захълмие; третият се наричаше Мирослав и управляваше областта Подгорие. След като преддаде земите на своите синове, кралят почина в дълбока старост. Един ден Мирослав, желаейки да посети своя по-стар брат се качи в кораб и докато плаваше по Скадарското езеро изведнъж се изви буря, в която загинаха той и онези, които бяха с него. Брат му се настани в земите му и започна да управлява вместо него. Крал Петрислав роди син, когото назова Владимир, след което почина в мир. Погребан бе в църквата "Света Мария" на място, което се нарича Gazeni. След като прие кралството детето Владимир растеше украсено с всички...
Цялата статия Коментари: 0

Дуклянска хроника - 3 част

Така и Тихомил след смъртта на тъста си владееше Рашка, но не смееше да се назове нито крал, нито бан, а само велик жупан поради това, че беше на чело на останалите жупани в Рашка. И така упрявляваха страната дълго време. Когато роднините на крал Радослав и людете му, които бяха в Рим, научиха какво се е случило, помолиха краля да се ожени. Той удовлетвори техните молби и взе за жена римлянка от много благороден род, с която имаше син, когото нарече Петрислав. Кралят почина в дълбока старост и бе погребан в църквата “Йоан Латерански”. Петрислав се ожени за благородна римска девойка, от която доби син, когото кръсти Павлимир, преживя дълги години със своите римски роднини и почина. След смъртта му роднините му започнаха да враждуват с останалите римляни и поведоха тежки сражения из града, както често се случва. ...
Цялата статия Коментари: 0