Анкета

ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ УНИЖЕНИЯ /част II/

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа, само в България за него немеят...” България – чудесна земя, която има един съществен недостaтък: не е случила на население. Или поне населението рядко показва, че е достойно за земята си, за 1300-годишната си история, както и за падналите герои в нея... Към последните това население има 3 подхода: рядък и вече неактуален: този с костите на Раковски и Кондолов; чест: този да се открадне нещо тяхно като изчезналата част от едни мощи в Сливен и най-чест: да не се търси нищо тяхно, да се пренебрегва и да се пречи на всичко и всеки, който дръзне да променя статуковото. Парадоксално е, че поне 3/4 от населението ни положително смятат, че е дело твърде достойно и патриотично да се открият останките на Левски, Ботев, цар Асен I или...
Цялата статия Коментари: 1

За научността на историята и българската духовност

На паметта на проф.Александър Фол и неговите забележителни семинари този текст посвещавам   © Стефан Чурешки   Често пъти в обществото и частните научни кръгове се задава въпроса дали историята е наука, в смисъла на строго подредена класифицирана система от последователно и непротиворечиво логическо знание, което не променя измеренията си независимо от хода на нещата и от явленията в човешкото битие. Тук под наука очевидно се подразбира случаят на биологията, на математиката и на химията, които са лабораторно проверими науки с последователно логическо и еднозначно символно означение на категориите и научните стойности на явленията от материалния свят. Както химията и биологията не могат да бъдат променени, защото не могат да бъдат променени свойствата на веществата в природния свят,...
Цялата статия Коментари: 1

"Какво й е антифашисткото на "Соболевата акция"? Още записки по исторически наивизъм"

Още записки по исторически наивизъм Христо Карастоянов През март 1941 година Богдан Филов прави това, което Аркадий Соболев му е предложил през ноември 1940: присъединява България към компанията на Хитлер и Сталин Нали тази година се навършват сто години от рождението на Никола Йонков Вапцаров, та в печата все по-често взе да се мярка името му (напоследък и във връзка със скандал около гроба му, който скандал в една нормална държава би отнесъл доста глави, но нейсе...). Инак в биографиите на този изключителен поет обезателно се подчертава фактът, че е сред ръководителите на тогавашната БРП и шеф на военния й отдел (разпалено се спори бил ли е въобще член на тази партия, но, хайде, и това както и да е!)... И не се пропуща и участието му в организирането на тъй наречената "Соболева акция", заради което е интерниран в...
Цялата статия Коментари: 4

Калоферско-аджарските връзки на Левски

Христо Т. Христов На мнозина е известно писмото на поета Христо Ботев от зимата на 1868-1869 г. до неговия приятел Киро Тулешков. В него той картинно описва живота си със своя съотечественик Васил Левски във "вятърничавата воденица", накрая на Букурещ (Стоянов 1983б: 370). По-късно Захари Стоянов редактира писмото и изтъква, че дякончето е с "нечут характер" (Каракостов 1977: 411). Не пада духом и макар двамата да са гладни, мръзнещи и голи, той е все весел и все пее. Но как така Левски изведнъж се озовава с калофереца Христо Ботев. Може би връзките му с калоферци са трайни и много по-стари. Оказва се, че те действително са многобройни и вероятно познанството им е отдавнашно. Неслучайно в Калофер и Карлово битува мълва, че между рода на Левски и този на Ботев има близко родство (Гигова 2003). В 1854 г. бащата на Христо Ботев, даскал...
Цялата статия Коментари: 0

На файтон с Христо Ботев до хотел България

Милен Радев В малките часове на една лятна нощ през 1952 г. от вагона на пристигналия с 12 часа закъснение влак на Централната гара в София слиза бледолик германски младеж с внушителна осанка и - навярно - удивено оглеждащ се поглед. Бъдещият славист, преводач, издател, литературовед, историк на българската книжнина Норберт Рандов стъпва за пръв път на българска земя. От безпътицата на черната софийска нощ го спасява машинистът на влака. Като вижда несигурността на чужденеца, той откарва локомотива в депото, хваща му файтон, мята се до него и го закарва да се настани в хотел "България". До днес Норберт добре помни името на своя нощен спътник: Христо Ботев. Мисля, че трудно може да се измисли по-знаково навлизане в отредената му за втора родина страна от онова, което съдбата организира на...
Цялата статия Коментари: 0

Народните будители - история и настояще

Лука БАЛКАНСКИ Денят на народните будители е български национален празник, който се чества всяка година на 1 ноември. На този ден се почита паметта на българските просветни дейци и революционери. Едни от най-известните български народни будители са Св. Кирил и Методий, Св. Княз Борис, Паисий Хилендарски, Свети Иван Рилски, Георги Раковски, Христо Ботев, Васил Левски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, д-р Петър Берон, Васил Априлов Софроний Врачански, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и всички борци за църковна независимост Денят на народните будители за първи път се чества през 1909 г. в Пловдив. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис Трети е обявен за общонационален...
Цялата статия Коментари: 6

Жив е той, жив е !

Тази широко известна строфа на поета-революционер Христо Ботев се отнася към всички онези български герои дали живота си за свободата си на България. В частност Ботев я произнася за Хаджи Димитър, който геройски загива в бой на 18 юли 1868 г. според някои източници в местността Бузлуджа. Можеше ли Хаджи Димитър да е същият без Стефан Караджа, негов побратим, съратник и идеолог на тази чета, която идва в България, за да вдигне българите на въоръжено въстание за освобождение на народа ни от турското робство ? Дори Ботев слага думите в устата на умиращия Хаджи Димитър към самодивите : „ Кажи ми, сестро, де- Караджата?" И двамата герои загиват на 28 години за свободата на България. От преминаването на Дунав от четата през нощта на 6 срещу 7-ми юли 1868 г. до страшната битка на Бузлуджа, четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа...
Цялата статия Коментари: 0

За улиците и хората

Веселин Кандимиров Мен ако питате, изобщо не трябва да се кръщават улици с имена на хора. Понякога това е нездравословно както за улицата, така и за човека, на когото са я нарекли. Минеш, например, по някоя мръсна и опърпана улица, наречена „Христо Ботев". И в съзнанието ти Ботев се асоциира с цялата тази мръсотия. И не само твоето, а и на хиляди като теб. По тази причина улицата край софийските Централни гробища открай време се казва „Каменоделска". Никой държавен мъж не пожела да увековечи името си чрез нея. Или друг пример. В нашия квартал кръстиха една улица на името на известния художник Илия Петров. След време кръстиха друга улица на някакъв партизанин, който също се казвал Илия Петров. Двете улици се пресичат. Представете си сега, че се казвате Илия Петров, което си е напълно в реда на нещата, и живеете на...
Цялата статия Коментари: 0

Най-великите българи - на календар

Не е знайно Ботев да е имал предходници в тоя начин за прославяне на заслужилите народни синове Иван Вълов Тези, които са проучвали жизнената и творческата биография на Христо Ботев, знаят, че освен гениален поет, превъзходен публицист-вестникар, той има и издателска дейност. Тя излиза извън подбора на информация и "връзването" на издаваните от него вестници ("Знаме" и "Дума на българските емигранти"), но носи също определен сериозен политико-пропаганден ефект. Това са издадените от него два стенни календара - за 1875 г. с лика на Хаджи Димитър във войводска униформа и под него със стиха "Жив е той, жив е!", и за 1876 г. - с лика на Васил Левски и стихотворението "Обесването на Васил Левски". Според най-известните ботевоведи "не е знайно Ботев да е имал предходници в тоя начин за прославяне на заслужилите народни...
Цялата статия Коментари: 0

Добруджанския печат в периода 1918-1940г.

Още преди освобождението в българските земи се появява периодичният печат. Започват да се печатат български вестници и списания, които обаче са списвани и редактирани от български възрожденци и революционери. Такива са: "Дума на българските емигранти" - издаван и редактиран от Христо Ботев, "Цариградски вестник" - основан и редактиран от Иван Богоров, "Гайда" - български сатиричен вестник издаван от Петко Славейков. Но нещата се променят след руско-турската война. Много от младите българи завършват престижни университети в чужбина. Наред с икономическите, правните или медицински науки много будни българи следват филология и журналистика. С появата на професионалисти нивото на българската журналистика се вдига. В този период започват да излизат множество вестниците сред които са: "Млада България " - издаван...
Цялата статия Коментари: 0