Анкета

За вярата и идолите на историята

Историята винаги е била една от най-силните просветени науки, които с основата си на логика, общата философска платформа на познанието си, точността на фактите и перфектното познаване на класически и говорими чужди езици може да подкрепи или отрече дадени постановки на религията. Историята може да подкрепи или обори  актовете и словата на официалните държавни и религиозни институции. Историята в големите и богати европейски култури като френската, например, често пъти е считана за опасна наука. Опасността идва от факта, че историята може да създава житейски представи и мотивация за действие, които пряко могат да се отразят както на политическото статукво, така и на движения между народите и породени от това техни действия в международната констелация. Затова често пъти историята е насилвана,...
Цялата статия Коментари: 15

За професионализма и аматьорството в историческото знание у нас и по света

За професионализма и аматьорството в историческото знание у нас и по света © Стефан Чурешки Един от постулатите на пазарната икономика и на принципите на развитие на западния свят това е професионализма. На Запад има квалификация, оценена според труда и знанието в универсални категории и има разделение на труда, като войникът например не се занимава с икономика. В България от Възраждането насетне поради самодейното явление, наречено “читалище”, в страната има едно сериозно аматьорство, което минава често пъти като критерий за познанието и степента на творческо израстване. Това аматьорство проличава най-вече в масово разпространените и много издавани у нас текстове по история, философия на Родината и на религията, включително и от лица, които имат документ за завършено образование....
Цялата статия Коментари: 0

За българската цивилизационна система на разпознаване на явленията от историята

Основната цивилизационна способност на образования и интелигентен човек е разпознаването на явленията от битието и конструирането вследствие на това разпознаване, ако е успешно, стратегия на съзнателната му дейност и дейността на обществото, в което човек живее. Системата на разпознаване според достиженията и интегралния опит на човешката цивилизация зависи от философското състояние на езика и от развитието на духовните науки и на хуманитаристиката, в частност на историята и литературата. Без познания в областта на религията и хуманитаристиката надеждна система на разпознаване на явленията от битието в миналото и съвремието не може да бъде създадена, а това означава невъзможност за прогнозиране в бъдещето. Системата на разпознаване много зависи от способността да разпознаваш духовете в света и да...
Цялата статия Коментари: 30

Калоферско-аджарските връзки на Левски

Христо Т. Христов На мнозина е известно писмото на поета Христо Ботев от зимата на 1868-1869 г. до неговия приятел Киро Тулешков. В него той картинно описва живота си със своя съотечественик Васил Левски във "вятърничавата воденица", накрая на Букурещ (Стоянов 1983б: 370). По-късно Захари Стоянов редактира писмото и изтъква, че дякончето е с "нечут характер" (Каракостов 1977: 411). Не пада духом и макар двамата да са гладни, мръзнещи и голи, той е все весел и все пее. Но как така Левски изведнъж се озовава с калофереца Христо Ботев. Може би връзките му с калоферци са трайни и много по-стари. Оказва се, че те действително са многобройни и вероятно познанството им е отдавнашно. Неслучайно в Калофер и Карлово битува мълва, че между рода на Левски и този на Ботев има близко родство (Гигова 2003). В 1854 г. бащата на Христо Ботев, даскал...
Цялата статия Коментари: 0

Из сенките на миналото

Христо Т. Христов Все се връщам към спомените си от ученическите ваканции, прекарвани през шестдесетте години на отминалия век в бащиното ми село Александрово. В онова време, след края на поредния учебен срок, претъпканият автобус ме отнасяше към югозападния ъгъл на Розовата долина. От родния Казанлък той вземаше посока към изшиления конус на върха Голям Висок, изпърчил снага над равното поле, виден като топографски знак. Същият, на чийто пъп, сред развалините на стародавна крепост, се намира кръстатият Чудомиров дрян, окичен с пръстени чинийки. В тях възрастни жени, наричани “змейници”, сипвали млекце с молби за закрила от природните стихии. Там нейде долу, в подножието на Средна гора, където лятос мързеливо се провира сред ракита и върбалак сребристият гръбнак на Тунджа, живееха баба и дядо....
Цялата статия Коментари: 0

Забравеният строител на нова България

Борислав Гърдев* Теодор Теодоров е сред забравените лидери-строители на нова България от второто й поколение. Днес името му едва ли говори нещо на повечето ни сънародници, макар че в продължение на три десетилетия (1894-1924 г.) активно участва в обществено политическия живот на България, заема най-високите постове в партийната и държавна йерархия и… има нещастието да ръководи правителствената ни делегация на Парижката мирна конференция, където бива погребан българския национален идеал. Теодор Теодоров е роден в Елена на 27 март 1859 г., в богато и почитано семейство. Баща му Иван Теодоров (1833-1895 г.) е ученик на Иван Момчилов и Никола Михайловски, майката е Ана Иванова Радивоева (1841-1909 г.), а съпругата му е дъщеря на Найден Геров - Радка Герова. Първият братовчед на Теодор Теодоров е Йордан Хаджипетков Теодоров - бащата...
Цялата статия Коментари: 2

Прочутата пловдивска гимназия

Владимир Янев Още в своето време първият български литературен критик Нешо Бончев (1839-1878) в проникновената си статия "За училищата" (1871) изказва надеждата, че "тая гимназия ще бъде огнище, от където ще просветлението полека-лека да огрява всичките тъмни крайници, близки и далечни на нашето отечество". Вече стана въпрос за нейните първосъздатели и ролята й на голям образователен и национално-възпитателен център, за достославните й учители и достойните им ученици, играли първостепенно значение в предосвобожденското и следосвобожденско битие на България. Димчо Димов е написал за нея книгата "Историческият подвиг на пловдивската гимназия Св. Кирил и Методий" и най-добре ще е читателите да се справят с този ценен труд, който обаче при досегашното си издание обхваща периода до 1903 г. В изследването на Д. Димов...
Цялата статия Коментари: 0