Анкета

Методий или "първенството на втория"

За 6 април – Деня на св. Методий - Пламен Павлов (ВТУ “Св.св. Кирил и Методий”) На 6 април всяка година църквата отбелязва паметта на великия български и славянски просветител св. Методий, по-големия от Светите братя. Само след пет години ще се навършат дванадесет века от неговото раждение. Едва ли е необходимо да припомняме какво са за нас българите Светите братя Кирил и Методий, “съпокровителите на Европа” - във всяка енциклопедия, учебник, детска читанка ще се намери повече или по-малко за Първоучителите. И винаги Методий стои редом с брат си Константин-Кирил Философ. Двамата са до такава степен “споени” в едно, че в съзнанието ни Кирил е невъзможен без Методий, и обратно... Методий е орисан да си остане “в сянката” на своя гениален по-малък брат. От векове негласно е прието, независимо дали се признава или...
Цялата статия Коментари: 13

Ванче Михайлов - терористът бюрократ

В центъра на София, в Борисовата градина през 1990-те години бе издигнат бюст-паметник на мъж на средна възраст в паравоенна униформа. Касае се за Иван Михайлов (1896-1990), лидер на терористичната Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО) от 1928 до 1934, съюзник на Мусолини, Хитлер и на усташката Независима Хърватска държавa. На Балканите той е известен и като поръчител на многобройни политически убийства срещу на македонски и български дейци, както и набългарски, както и югославски политици. и зЗаедно с Анте Павелич и той е автор на Марсилския атентат през 1934 г. Въпреки това след 1945 той не само че не е преследван съдебно, но дори и днес е непознат в Европа на ЕС. Безспорен факт е, че в Европа в периода между двете световни войни, сред национално-революционните движения, поставящи си за цел преразглеждането на...
Цялата статия Коментари: 23

Св. Патриарх Йоаким І (1234 – 1246) – един от големите духовни водачи на България

В нашата многовековна история се открояват значими имена на светци и архиереи, познати на всеки българин: Светите братя Кирил и Методий, техните следовници светите Климент и Наум, св. Йоан Екзарх, св. Иван Рилски, св. патриарх Евтимий... Заради превратностите на историята, довели до загубата на паметници и заедно с тях на българска памет, че имената на други духовни водачи са избледнели. Днес те не говорят нищо (или почти нищо...) на съвременния българин. Едно от тези незаслужено забравени имена е св. патриарх Йоаким І Търновски, чието успение Българската православна църква отбелязва на 18 януари. До петдесетте години на ХХ в. св. Йоаким І Търновски е познат съвсем фрагментарно. Академик Иван Снегаров публикува по чудо запазеното кратко житие на патриарха, с което знанията за неговата дейност се разширяват....
Цялата статия Коментари: 0

Светите братя Кирил и Методий - живот, дело и духовно наследство

доц. Пламен Павлов “Който смята България за някаква нова държава (...), който е чувал Балканите да бъдат наричани само “барутен погреб на Европа”, няма как да си спомни, че България някога е била могъщо царство и действащо лице в голямата политика на средновековна Европа. Тази липса на исторически знания лишава повърхностния западен наблюдател от представата какво е България, какви са нейните дълбоки духовни структури (...) Целият православен славянски свят живее няколко века с културното наследство, създадено в голяма степен в България, като дело на българите...” Тези думи са на известния италиански славист проф. Санте Грачиоти, един от многото европейски учени, които изследват приноса на българите в изграждането на европейската цивилизация. Основите на тази християнска, славянска като език,...
Цялата статия Коментари: 1

Босненската връзка към нашата независимост

Септември 1908 г. - Търново празнува, Белград кипи гняв, а Санкт Петербург е обиден. Австро-Унгария по същото времe удря плесник на славянството и анексира Босна и Херцеговина Д-р Христо Мишков В чужди исторически енциклопедии и справочници събитието "Независимост на България" може да се открие рядко. Ако въобще се споменава, то най-често е включено като едно от усложненията към голямата "Босненска криза 1908-1909 г". Ако пък човек се поразрови по-сериозно, може да открие, че и "Източната криза 1875-1878 г", която довежда до Освобождението на България, също понякога се нарича "Босненска", защото е започнала с бунта на Любобратич. Значи, ако една дипломатическа каша се забърка някъде към Сараево, тя с голяма доза вероятност може да завърши добре за България. Зависимост, която се появява в цели две успешни събития за...
Цялата статия Коментари: 0

Падането на сръбското и на българското царство

Епосът на всички балкански народи е препълнен с подвизи на юнаци и хайдути, които в 99 % от случаите побеждават цивилизационния "враг". В победите на епическите герои обаче липсва "историчността", създаваща основания за клишето, че Балканите произвеждали повече история, отколкото могат да понесат... Затова най-големият (и най-общ) балкански герой Крали Марко е именно епически герой, въпреки историческото му битие като владетел на Прилеп и османски васал. Същото се отнася и за хайдутите, клефтите, ускоците и пр. разновидности епически "народни закрилници", въпреки историческото им битие на обикновени разбойници... Във всеки случай, епическите герои нямат особен принос в "многото история". "Многото история" е свързана, така или иначе, с държавността, най-често персонифицирана в образа на владетеля. И тъй като...
Цялата статия Коментари: 0

РУСКИТЕ РЕВОЛЮЦИИ

С определението „Руски революции” историята обединява поредицата от събития в първите две десетилетия на 20 век, които довеждат до крушението на руския царизъм и налагането на болшевишката власт върху територията на Руската империя и създадения на нейно място СССР. Революциите от февруари и октомври 1917 г., както и прелюдията към тях – събитията от 1905 г., полагат темела на т. нар. „къс 20 век”, започнал с „Голямата война” през 1914 г. и завършил с разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Обект на симпатии и възхита, на огромни надежди за едни, а за други – на свирепи критики, подсъзнателен страх и омраза, тези събития са сред най-изучаваните и най-дискутираните в съвременната история. Тяхното развитие и последствията, които те носят все още остават противоречиви: Февруари предполагаше ли задължително идването на...
Цялата статия Коментари: 2

Нации и национализми в Европа през 19. век

Една от най – разпространените и влиятелни доктрини в историята и в хуманитаристиката като цяло е, че всички хора са обособени в групи, наречени нации. Етническа и философска по своята природа, тази доктрина е изходна точка за идеологията на национализма. Членовете на нацията споделят една обща идентичност, която е обусловена най – често от общия произход по отношение на прадеди, потекло, потомство. Нацията се простира през поколенията, включвайки мъртвите като равностойни свои членове: миналите събития са рамкирани в нейния контекст (типичен пример е позоваването на “нашите воини” в конфликти от преди стотици години). В този смисъл, макар и не толкова ясно, нацията включва и бъдещите поколения. Целта на нацията като социално – икономическа, културно – политическа и духовна общност е създаването на своя...
Цялата статия Коментари: 1

ПРОИЗХОДЪТ НА КОМИТОПУЛИТЕ, според сръбския учен Доц. д-р. Сърджан Пириватрич

Сведенията на Скилица за произхода на комитопулите и техния предишен статут в България са много оскъдни. Прякора си те дължат на обстоятелството, че са синове на един от най-силните комити в България. Не става съвсем ясно какво означава този термин, който не се среща по-нататьк в текста, когато става дума за български или въобще за славянски големци. Макар византийските писатели да не се справят винаги по най-добрия начин, когато говорят за титлите на южнославянските владетели и големци, и вместо техните истински достойнства им прикачват по-малко или повече съответстващи ромейски еквиваленти, сигурно е, че Йоан Скилица не е измислил сам понятието комит. Като комитопул, т. е. син на комит, Самуил е идентифициран в споменатата поема на неговия съвременник Йоан Геометър, а също така и в Летописа на Яхъя...
Цялата статия Коментари: 3

СКЛАВИНИТЕ - ПОГРАНИЧНИ ВОИНИ. ЕДНА ИНТЕРЕСНА ХИПОТЕЗА

През последните години тенденциите в проучването на проблема за етногенезиса и прародината на славяните, както и за най-ранната им история, отреждат една привилегирована роля на археологическите изследвания. Благодарение на новите находки учените имат възможност да допълнят и коригират очертаната в основни линии вече теория. Трудно обаче бихме могли да очакваме сериозни обрати в иначе спокойното и монотонно русло на проучванията. При все това в следващите редове ще стане дума за една хипотеза, която по съвсем различен начин разглежда проблема и която със сигурност излиза извън полето на традиционното дирене. Неин автор е известният украински изследовател тюрколог Омелиан Прицак. През 1983 г. той публикува статия с непретенциозното заглавие “Славяни и авари”. Работата може да се раздели условно на две...
Цялата статия Коментари: 2