За Богдан Димитров Филов:

Богдан Димитров Филов е виден български археолог, историк на изкуството и политик. Той е министър-председател на България в 57-то и 58-то правителство (1940-1943 г.) и регент на малолетния цар Симеон II (1943-1944 г.).
Богдан Филов е учен с важни приноси в археологията и историята на античното и средновековно българско изкуство. Като политик Филов до голяма степен е отговорен за включването на България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия през март 1941 г., макар че алтернативата е била България да бъде прегазена от армията на Третия райх, тогава разположена в готовност отвъд Дунава.
Роден в Стара Загора, в семейството на подполк. Димитър Филов (от Калофер, съратник на Ботев) и Елисавета Сахатчиева от Карлово, Богдан Филов учи в Карлово и Пловдив и завършва Първа софийска мъжка гимназия в София (1900 г.). Заминава за Германия с държавна стипендия на Министерство на Просвещението, където следва класическа филология във Вюрцбург (1901 г.) и Лайпциг (1902-1903 г.) и археология и римска история във Фрайбург (1904-1906 г.). Докторската му дисертация от Фрайбург е издадена веднага като книга - притурка на престижното немско списание „Klio“ в Лайпциг. От 1 май 1906 г. работи в Народния археологически музей в София. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим през (1907-1909 г.).
Богдан Филов поставя началото на методични археологически разкопки в България: първите са в Хисаря през 1909-1910 г. Между 1910 и 1920 г. е първият българин - директор на Народния археологически музей. Провежда първите проучвания на античния град Кабиле край Ямбол през 1912 г.
По време на войните 1912—1913 и 1915—1918 г. Богдан Филов предприема три продължителни научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието и Вардарска Македония и Поморавието, спасява и разкрива паметници на културата, води подробни дневници. Във Вардарска Македония, по време на Първата световна война, сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, които са пратени да изследват тамошните паметници на културата.. Много от спасените тогава над 400 български старини са пазени дълго време в т.нар. "Секретен фонд" в Народния археологически музей, прехвърлени в НИМ през 1980-те години.
Филов прави разкопки и проучвания в софийските църкви Света София (1910-1912), Свети Георги, (1915; 1921; 1932), както и в Боянската църква, (1920). По-късно проучва и обнародва богатия тракийски могилния некропол при село Дуванлий до Пловдив (1929-1931 г.) и куполните гробници при Мезек край Свиленград (1931-1933).
Основател и пръв директор на Българския археологически институт (1920-1940 г.); член на Управителния съвет на БАИ (1940-1945).
Участва във всички международни конгреси по византология, от Букурещ (1924) до Рим (1937 г.). Организатор и главен секретар на IV-ия византоложки конгрес, проведен в София, от 9-16 септември 1934 г.
Дописен член на БАН от 1918, от 1929 г. - действителен-член, т.е., академик, а след смъртта на проф. Любомир Милетич - на 27 юни 1937 г. е избран за председател на Българската академия на науките, какъвто остава до октомври 1944 г.
Посветен в масонството още през 1923 г. в Берлинска ложа, по-късно става член на Масонска ложа "Светлина" в София, до забраната на всички ложи в България през 1941 г. - именно от неговото правителство.
След като подава молба за участие в обявения конкурс за редовен доцент в Софийския университет по Археология на стария свят още на 30 декември 1910 г., на следната година Богдан Филов е одобрен от Историко-филологическия факултет и печели конкурса. За хабилитацонен труд д-р Филов представя студията си „Археологически паралели. Студии върху историята на античното изкуство в България“, печатана в Сборника за народни умотворения. Ректорът обаче не желае да го назначи единствено като хоноруван, след като Филов отказва да напусне местото си в музея. Едва през май 1914 г. той е назначен за частен хоноруван доцент, в 1920 г. - е избран за професор по археология и история на изкуството в Софийския университет, където преподава дори като министър до 1941 г. Основател и пръв уредник на „Археологически семинар“ към Историческия факултет (1921-1940).
В Университета Филов e избиран за декан на Историко-филологическия факултет през 1924-1925 г. и негов ректор, 1931-1932 г.
Научно членство
За своите научни приноси Богдан Филов е избран за:
А. дописен член на:
* Пруската Академия на науките, Берлин (1938)
* Баварската Академия на науките, Мюнхен, дописен член (1929); сенатор (1939)
* Славянския институт 'Н. Кондаков', Прага (1929)
* Археологическото дружество на Унгария, Будапеща
* Научното дружество в Гьотинген (1932)
* Унгарското научно дружество Korosi Csoma-Gesellschaft, Будапеща (1928)
* Нумизматичното дружество, Виена
* член на Постоянния комитет за етруски проучвания, Флоренция
* почетен член на Археологическото дружество на Гърция, Атина
* Комитета за византийски проучвания, Ню Йорк
Б. действителен член на:
* Германския Археологически инситут, Берлин (1924)
* Руския Императорски археологически институт, Цариград (1910)
* Австрийския Археологически инситут, Виена
* редовен член и основател на Съюза на българските учени, писатели и художници, София (1918)
В. почетен доктор (doctor honoris causa) на университетите в:
* Атина (1937)
* Берлин (1939)
* Будапеща (1941)
* Падуа (1942).
В края на 1938 г. Филов е поканен за министър на Народното Просвещение в правителството на Георги Кьосеиванов, а от 15 февруари 1940 г. с Указ №8 на цар Борис III - оглавява Министерския съвет. Сериозен успех за правителството му е подписването на т.нар. Крайовска спогодба на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа се връща от Румъния на България.
На 1 март 1941 г. Филов като министър-председател подписва в двореца Белведере в Виена присъединяването на България към Тристранния пакт. На 13 декември 1941 г. ръководеното от него правителство, под натиска на нацистка Германия, обявява т.нар. „Символична война“ на Съединените американски щати и Великобритания, която завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1943-1944 г.
След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. Филов, в качеството си на министър-председател, временно изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симеон II. На 9 септември същата година е избран от XXV ОбНС за регент в образувания Регентски съвет, заедно с княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов. Проф. Богдан Филов е регент почти до преврата, когато на 7 септември 1944 г. подава оставка, под натиск от новия премиер Константин Муравиев. Арестуван на Чамкория няколко дни след Девето-септемврийския преврат, той е набързо изпратен в София като затворник, а скоро - на тримесечно пленничество в Съветския съюз заедно с останалите регенти и повечето министри. В началото на януари 1945 Филов е върнат в България и осъден на смърт от т.нар. Народен съд, създаден под диктата на СССР и сталинския слуга Георги Димитров. Брутално екзекутиран е заедно с другите регенти, министри и много членове на интелигенцията от периода 1940-1944, през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г., а цялото имущество на семейството му е конфискувано.
Присъдата е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г.
През януари 1932 Богдан Филов се жени в тесен семеен кръг за д-р Евдокия Петева–Филова (1901-1980), генералска дъщеря, завършила в Германия и активно занимаваща се с българска етнография. Понеже не са имали деца, единствените им живи наследници са: Димитър Атанасов Атанасов, чиито баща е внук на брата на Филов - Святополк, както и племенничките на Евдокия (Кита).