Анкета

За Тодор Христов Живков (Тодор Живков):

Роден в бедно семейство. Завършва прогимназия в Правец през 1926 г. и шести клас на гимназията в Ботевград през 1929 г. От 1929 г. се установява в София, става член на БКМС и постъпва в средното полиграфическо училище. Завършил училището през 1932 г., постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. През същата година става и член на БКП. През 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София, след което завършва гимназия като частен ученик в София.
През юли 1938 г. се оженва за Мара Малеева-Живкова и от тогава до ноември 1942 г. пребивава в селата Дъскот, Лесичево и Говедарци, където е съпругата му е разпределена като участъков лекар. В периода 1934-1935 г. и 1941-1942 г. е секретар на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП /БРП/ в София. От юни 1943 г., по решение на Софийския ОК на БКП е определен за член на щаба на I ВОЗ /Военно-оперативна зона/ и за пълномощник на ОК на БРП в партизанския отряд /после бригада/ "Чавдар", който според самия Живков, възниква по негова идея. Партизанското име на Тодор Живков е Янко. През юли 1944 г. става заместник-командир на I ВОЗ. На 6. 9. 1944 г. оглавява оперативно бюро за охрана на главния удар на шестващите демонстрации, а на 8 срещу 9. 9. 1944 г. командва сборния отряд за щурмуване на Военното министерство в София.
От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на щаба на Народната милиция и става Трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БРП/к/. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, а освен това е и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948 г.), от чийто състав е изваден чак на 8. 12. 1989 г. От 27. 5. до 28. 10. 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет /столичен кмет/. През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември и кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 г. до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954 г.) по съветски почин за разделяне на властта е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981 г.). След развенчаването на култа на личността към Сталин в СССР инициира Априлския пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956 г.), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков. Червенков е сменен на премиерския пост и Живков дели властта само с новия министър-председател Антон Югов. Заменя Югов /когото дискредитира/ на поста премиер на 20. 11. 1962 г. и остава такъв до 7. 7. 1971 г., когато е избран за председател на Държавния съвет на НРБ /на практика държавен глава/ - на който пост остава до 17. 11. 1989 г. От 1946 г. до 1989 г. е народен представител в десет народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).
През годините Живков умело лавира и се понравва на силните на деня в Москва - Хрушчов, Брежнев, Андропов, Черненко, като дори стига и до унизителни предложения за обединение на България със СССР, като България стане 16-та република на Съюза /1963 г. и 1973 г./. От 4. 4. 1981 г. на XII конгрес на БКП до 10. 11. 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На практика от средата на 60-те години на XX в до падането си от власт налага личен режим, в който не използва груба сила срещу противниците в и извън БКП, а "кадифени ръкавици" /интригува, лавира, раздава постове и подвежда/. Одобрява и насърчава т. нар. "Въродителен процес" по смяната на имената на българомохамеданите.
След 10. 11. 1989 г. е освободен от всички заемани от него постове. На пленум на ЦК на БКП на 13. 12. 1989 г. е изключен от БКП. Образувани са 5 дела срещу него: за "Възродителния процес", за превишаване на права, за раздаване на жилища, автомобили и пари, за лагерите и за кредити, отпускани на развиващи се страни.
Тодор Живков умира на 5. 8. 1998 г. в София и е погребан без държавни почести.