Помак, ще започна от сектата, понеже ми изглежда напълно странична тази информация и съвсем безпочвено се вмъква в чисто научни теми и полемики. Нито в тракийското писмо - декодирано, нито в тракийските хроники има някакви послания в тази посока, като изключим все пак самият живот на траките, които са били силно вярващи хора. За сметка на това особено хрониките изобилват с историческа информация и за човек, който търси източници е немислимо да ги пренебрегне. Едва след като прочетеш хрониките си задай въпроса дали ти трябва нещо по-достоверно, когато ти светнат пред очите сума факти, които очевидно се подреждат перфектно в историческият пъзел. Ти не се занимаваш с история от вчера, само с едно прочитане ще ти стане ясно каква находка е това. Все пак историята не се само зубри, тя е и откривателски процес, в който мисълта и логиката също са полезни. Така както при разследването на един криминален случай можеш да стигнеш до истината по логичен път и после да откриеш фаталният косъм с ДНК, например. Не, че доказателства няма да се намерят, но ние искаме всичко наготово. Преди малко четох някъде в нета подобна информация за произхода на всяка една книга от хрониките, ще се поровя отново и копи пейст, да видиш.
Но да не забравяме, че Стефан Гайд е имал достъп до библиотеки, които не са с пълен достъп, засега. Може би Ватикана, може би Египет... Въпросът е ти можеш ли да "видиш" истината въз основа на самия исторически разказ и на опита, който имаш или само ще търсиш подпис и печат отдолу. Наистина прочети особено Тракийските хроники, в тях се описват много познати факти, които си ги знаем отдавна, но с такива подробности, дето не сме ги и чували. И виж как ще ги прецениш.
Речник на стари тракийски думи има в края на една от книгите, доста дълъг и също има такова задълбочаване, показващо първичното значение на думите. Дори ми се въртят из главата някакви примери, но не ги помня. Чакай, сега ще погледна. Да, 4-тия том в края. Йот - баща (йотец), воки - бременна жена, девоки - девойка, кам - тръстика (Камчия), камара - камара, (напълно еднакви, но означавало нещо с капак във форма на свод), кас - кост, колх - коля, ре - уста, слово ( реч), сол - сол!, соп - топя (супа), сме - глас , смея се, убаш - бял, хубав, емк - ям, хре - храна..., щит и щик са си същите, щери - дъщеря. чла - бърза вълна, оттам тичла, спускам се, тичам, ако ти е интересно прочети.
И ще завърша със сектите, много несериозни са тези квалификации, те са чисто теологични, почти всеки вярващ нарича така всички останали, с претенцията, че той познава повече Бога. Обаче как се слагат рамки на Бога? Доколкото познавам библията, разказът е следният. Идва Божият пророк, обикновено най-недопустимия човек, далеч от всякаква каноничност и говори слово. Съответно никой не му вярва, убиват го, канонизират го след време и чакат следващия. Обаче историята се повтаря, убиват и следващия. Всъщност хилядолетната история на църквата е горе-долу тази, че вярващите уж пазещи традицията са избили с камъни и по всякакъв друг жесток начин и пророците и техните последователи, като са ги наричали секта и богохулници. Най-големият сектант им се видял Божият син! И то хора, които са изучавали писанията от сутрин до вечер! Толкова за човешката способност да различи чистия от нечистия дух. Мислиш ли, че историята може да се промени? Това е някаква духовна действителност, в която божият човек никога не се побира в каноничното. Има едни думи там, че роденият по плът гони винаги роденият по дух. Т.е., следващите буквално буквата на написаното преследват тези, които познават духа, който е вдъхновил написаното. Темата е много по-сложна от колкото изглежда и защо да я вкарваме тук. Има свобода на словото, на вероизповеданията, във всяка демократична страна има регистрирани десетки християнски формации. Кои сме ние, че да слагаме етикети.
За мен авторите на книгите са посветили живота си на кауза, от която всички имаме полза, да не говорим, че като прочетеш написаното от човека, виждаш душата на човека.
