Уважаеми,
Примерът,който давате е пример за разликата между правопис и правогор. Знайно е,че бълтарският правопис е преобладаващо морфологичен,което означава,че държи сметка за запазването на правописа на морфемите (корен, представка,наставка и окончание) в повечето случаи,освен в регламентираните..От уважение към аудиторията,ще използувам друг подобен глаол от първо спрежение . наприме плета.Езиковото правило гласи - че се пише "а",но си прожизнася "ъ".Същиото правило важи и за глаголите от второ спрежение- например мисля.И двата глагола се пишат в пър во лице,единствено число с "а" или "я",а се произнасят с "ъ" (мек съгласен "ъ"),а в трето лице множествено число се пише "ат"( мека форма ят) ,а се произнасят "ът"( мека форма мек съгласен "ът").Същото правило важи и за съществителните от м.р.,ед. ч. като мир ,когато са непреки допълнения - мир - мира )но се произнася миръ)Това е така,защото в старобългарския език в окончанието е присъствувала голямата носовка и нейната рефлексия в съвременния български език е "ъ".Съжалявам,че в компютърните буквички я няма,за да я изпиша.Така че не сте прав за диалекното произношение на е.....Виж за редукцията (потъмняването на неударената гласна) на "е" и произнасянето й като "и" сте прав.То не се регламентира от езиковото правило.И още нещо,което се бърка с редукцията - прозношението на съществителните имена от ж.р.,ед. ч.,завършващи на "а" като глава,жена,ръка (диалектно произнасящи се като главъ,женъ ръкъ)т се дължи на смесването на падежите (именителен и винитепадлен).Окончанието за вин. падеж е била пак посочената от мене голяма носовка и нейната рефлексия в съвременния български език е "ъ",а в руски език - "у" И това диалекно смесване не е регламентирано от правописното правило.
