Според мен е твърде пресилено да се правят отсега аналогии между Иран и Третия Райх.
А според мен не е пресилено. И нищо, което се предприема в посока да се предотврати риска от една ядрена война, не е пресилено. И кой, ако не хората, малко или много изкушени от историята, знаят, че тя, историята, е направо низ от чудеса и че безброй много са примерите как започвайки от нищо се стига до страхотни и невъобразими нещастия; и затова е съвсем неуместно с лека ръка да обявяваме това или онова за пресилено. Та кой, уважаеми ми Методи, би повярвал, ако в края на Първата световна война някой би посочил полуслепия ефрейтор в онази болница в Померания и би заявил, че това е човекът, който ще причини втора, и то много по-кръвопролитна и жестока, световна война? Никой не би повярвал. Не би повярвал и по-късно, когато смешното човече се задавя в истеричен екстаз по мюнхенските бирарии. ТОГАВА, през 20-те, всички щяха да кажат, че е прекалено пресилено да се мисли, че безредиците, които неговите кафяви ризи предизвикват, са предвестници на жесток и страшен държавен терор. И че е пресилено да се настоява полицията да ги хване за ушите - тях и подобните на тях - и да ги подържи на топло, докато се вразумят. А СЕГА, днес, ти - човек, който професионално се занимава с история - ми казваш, че фанатизиран, тираничен и практически неподлежащ на контрол от обществото режим не представлявал чак такава опасност и че е пресилено да се отнасяме с него като към потенциална заплаха за света. Защото Иран нямал прилики с Третия райх. Ти действително ли очакваш да се възпроизведе съвсем същата историческа ситуация като след Версайския догор, за да сметнеш, че вече има смисъл да се тревожиш? Или може би е достатъчно един режим да е фанатизиран, тираничен и неподлежащ на обществен контрол, за да решим, че все пак прилича донякъде на този на Хитлер? И че имаме достатъчно основания да очакваме да направи същите поразии, ако не и по-големи, стига да му се даде такава възможност. И че светът би постъпил по-умно, отколкото е постъпил в прецедента с ефрейтора, ако направи всичко възможно да не му дава възможност. Включително и с военна сила, ако това се налага, съблюдавайки, разбира се, поне основните принципи в международното право. И че всеки разумен човек би подкрепил точно тази позиция, а не би се залъгвал с това, че ядреното оръжие само по себе си било имало възпиращ ефект и затова Студената война си останала студена. Голяма гаранция, няма що!
Не ме разбирай погрешно. Нямам нищо против Иран или иранците. Аз съм почти напълно сигурен, че познавам повече иранци от който и да е в този клуб, бил съм няколко пъти в тази страна, имам приятели иранци и съвсем искрено считам, че това са прекрасни и достойни хора. Но това няма нищо общо с убеждението ми, че ПОЛИТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ в Иран е много, много опасен и трябва да бъде озаптен. С всякакви средства, като чисто военните, разбира се, трябва да се оставят последни, но не могат априори да се изключват.
