Хм, аз ли криво казвам нещата или ти криво ме разбираш... Дай да започнем така: Аз НЕ наричам книгите на този Гибон или друг западноевропейски историк, когото сме споменали, „голословни внушения”; НЕ оспорвам ни най-малко факта, че са хора с обективен подход и висок професионализъм; по никакъв начин не ги приемам за „врагове” или злостни клеветници. Сериозните усилия, които хвърляш в защита на Гибон са напълно ненужни – въобще не съм предубеден по отношение на него. Напълно приемам оценката ти за неговата ерудиция и професионална съвест. Аз не съм го чел, но пък са чел други такива хора между изследователите на Запад и мисля, че добре разбирам за какво говориш. Но аз съвсем нямах предвид личните качества на този или онзи съвременен историк. Думата ми беше за латинските и гръцки автори от епохата, които намират, че българския цар е непросветен варварин и това, което ме дразни е, че ти им пригласяш, приемайки думите им за ФАКТИ. И за затвърждаване на впечатлението призоваваш авторитета на сериозни и авторитетни учени, какъвто навярно е Гибон. Да, но в случая с Балдуин безспорните ФАКТИ са:1.той бива пленен на бойното поле и 2. умира в плен. Всичко останало е ИНТЕРПРЕТАЦИЯ на фактите и то интерпретация (или ако предпочиташ – голословни внушения), направена от недоброжелателни и враждебно настроени към Калоян свидетели, участници и заинтересовани от събитията. Защото откъде ти е известно, че „...Калоян(с отношението си към пленения Балдуин) е постъпил варварски и нецивилизовано”? Ами че от тях, от неговите врагове и от тяхната интерпретация на фактите. Че Балдуин е „бил безбожно и непристойно убит, заедно с другите пленници” е твърдение от писмо на брат му Анри, основен претендент за престола; гърците пък, другият основен източник, не гледат на него иначе, освен като на Скилойоан, т.е. Кучето Иван, така че последното, което може да очакваме, е да го похвалят за нещо. Аз изобщо не оспорвам правото на Гибон, например, да приеме „гледната точка” на латинските и гръцките извори. Не можем да му се сърдим за това. Той няма нито желание, нито пък е мотивиран да търси критичен подход към тази гледна точка. Но тъй като тя създава определено впечатление за „духовната култура на българите от онова време”, както ти се изразяваш, и тъй като това впечатление определено е неблагоприятно, именно от българите, а не от Гибон е по-логично да се очаква опит за корекция. Нали си говорихме за „единствено верните” мнения и за това, че няма последна и окончателна инстанция на истината. Казано по друг начин това означава, че няма и абсолютни авторитети, че мненията - каквито и да са и на който и да са - все пак са открити за критика. Това несъмнено се отнася и до „древните Херодот, Плутарх, Плотинус и по-съвременните Едуард Гибон, Бертранд Ръсел, Робърт Лий Улф, Стивън Рънсиман”, нали?
Наистина ли Калоян, „воден от желание за мъст”не „успява да надскочи себе си”, и просто умъртвява Балдуин? Така казват латинските и гръцки хронисти и ти го повтаряш след тях, може би го повтаря и Гибон. Но така ли е в действителност?
Ти упрекваш Калоян, че „проявил недалновидност” и вместо да поведе преговори и да се опита да извлече полза от знатния си пленник, просто го убива. Но ето какво пише папа Инокентий ІІІ до Калоян: ... Затова ние внушаваме на твоя сияйност и искрено те съветваме, ПОНЕЖЕ КАЗВАШ, ЧЕ ДЪРЖИШ В ПЛЕН КОНСТАНТИНОПОЛСКИЯ ИМПЕРАТОР БАЛДУИН, ти така да се погрижиш за себе си, че чрез освобождаването му да сключиш истински и здрав мир с латинците... Значи Калоян писал на папата, че държи Балдуин в плен; на мен това ми прилича на търсене на посредник за преговори. А откликват ли латинците? Нямаме данни за нито едно, едно едничко дори, пратеничество до Търново в опит да се поведат преговори за освобождаване на императора. Това е доста странно, не мислиш ли?. Тъкмо латинците трябваше да са инициатори на такива преговори, настойчиви при това инициатори, те, а не българите. Папата полага най-различни усилия, но като че ли не е твърде подкрепян от Анри. Той предпочита да изкара брат си безбожно и непристойно убит; и ако две години не заема престола, то това едва ли се дължи на някаква скромност, ами на същия този папа – той знае, че Балдуин е жив и не иска да благослови Анри. И когато Калоян все пак отговаря на папското писмо, за Балдуин той твърде внимателно подбира думите – „отдаде дължимото на плътта, докато беше в затвора”. Това може да значи какво ли не, вкл. че се е разболял и е умрял от болест.
Накратко, призивът ми е на всякакви тези, включително добре пасналите в съзнанието ни, да се гледа повече или по-малко критично. И да се ценят основно фактите, а не гарнитурата около тях.
