Всъщност другарят вожд е спрял да мисли реално някъде около 1917 г. След това просто заедно с Маркс, Енгелс и Благоев се е нагълтал с терминологията на Ленин и Сталин. Просто му е било достатъчно да ги повтаря и перефразира. Тук няма да пиша много подробни неща. Само ще извадя условните заглавия на някои изказвания и статии на вожда, така както са направени в една книжка от 1974 г., а вие сами си направете извода има ли лични и трезви мисли мисли там или йок:
-"Истинските безделници са в "Панах", "Сплендид", в "Юнион клуб"" (1918 г.);
-"Зората на Русия залива в блясък цяла Европа" (1918 г.);
-"Името на Ленин се произнася с благоговение" (1919 г.) - тук научаваме, че името на Ленин се произнасяло със страх и трепет от крепителите на "стария, раздрусан буржоазен строй", а дори с "религиозно благоговение" от пролетариата;
- "Москва е пътеводна звезда" (1921 г.) - нещо средно между сапунката "Пътеводна светлина" и "Малка червена звезда";
- "Железният юмрук на Червената армия" (1922 г.);
- "Българският народ иска Балканска социалистическа република" (1922 г.);
- "Партията има велик съюзник - живия, неумолим живот" (1923 г.);
- "Възнамерявам да се върна в България" (1933 г.) - алогично писмо на вожда до съда, писано в Лайпцигския затвор, с което същият пише, че възнамерявал да се върне в родината си и да се бори за отменяване на присъдата си заради септемврийските събития;
- "Аз съм войник на Комунистическия интернационал" (1934 г.);
- "Съветският орех е много корав за фашистките зъби" (1939 г.) - аналог на "Съветският орех - най-коравият орех в света";
- "Бъдещето на България изисква сътрудничество със Съветския съюз" (1943 г.);
- "Няма стадо без мърша" (1945 г.);
- "При известни условия може и без въоръжено въстание да се стигне до социализъм" (1946 г.), условията били: велика соцдържава - разбирай СССР и демократични преобразования, които не я ясно кой ще направи;
- "Огромно количесто безделници сноват по софийските улици и из провинцията" (1946 г.) - намирисва на "Един призрак броди из Европа". В статията са заклеймени "разните суинги и зози";
- "Когато Гьоринг размахваше меч над главата ми, аз бях дълбоко убеден, че хитлеристка Германия ще се провали вдън земя" (1946 г.) - проникновение в стил баба Ванга;
- "За българския народ дружбата със Съветския съюз е тъй жизнено необходима, както слънцето и въздухът за всяко живо същество" (1946 г.) - силна статия, Сталин определено доволно би засукал мустак;
- "Нашата република трябва в 10-15 г. да достигне онова, което другите държави в 100 г. са постигнали" (1947 г.) - статия, предопределяща безумието на бъдещия строй и някои от неговите най-присъщи черти;
- "Армията - родна част от своя народ" (1948 г.) - тъй като въпросът за армията е изчерпан от др. вожд на Живков му остава да се упражнява теоретически върху милицията, където се справя не по-малко бляскаво: "Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията";
За финал оставих и една чудесна статия където в назидателен стил другарят вожд изразява отношението си и некои съображения по наболели въпроси, следвайки стила на Сталиновата икономичност:
"Заседанията определят за 8 часа, а ги почват в 10 часа. Това на какво прилича? Не се цени факторът време. Престъпно се прахосват сили и енергия. Определяйте в 8 часа, в 8 почвайте! В печата и събрания трябва да се повдигне този въпрос, да се бичува това зло. При това правят се дълги заседания, защото обикновено въпросите не са подготвят. Почват се безразборни дискусии по едни или други въпроси, а идеите са много, толкова много, като пчелник: бутнеш с ръка, пчелите се разбръмчат и всеки е готов да дава идеи. Отклоняват се от поставените въпроси и времето минава в безплодни приказки. За нас времето е много скъпо. То трябва да се цени по-високо от много други ценни неща. Не стигат 24 часа, денонощието е малко. Ако можеше природата да го измени от 24-48 часа, пак времето нямаше да ни стигне. През тези 24 часа трябва да работиш, да спиш, да почиваш. Единственото средство е да организираме разумно, рационално своето време - и като ръководители, и като обикновени дейци. Вие не можете да работите непрекъснато и да нямате време да отдъхнете, да идете на театър, на кино. Какви ръководители ще бъдете ако нямате култура? Към усвояването на марксизма трябва да се прибави и културата. Трябва да бъдете здрави, силни, да издържате. Касае се за работа и творчество.
... При това няма защо всеки да си казва мнението. Ако необходимото вече е казано от другиго, защо и ти ще го казваш?"
Сп. "Младеж", кн. 6, юни 1946 г.
