Междуособици при траките - 16-19г.н.е.

[IvoStanoev]

В книга 2-ра на своите "Анали" римският историк Тацит(55~117г.н.е.) описвайки управлението на император Тиберий дава някои сведения за траките, които смятам може да са интересни на читатели на форума. Става въпрос за периода 16-19г.н.е.
   Тацит разказва са изкусна схема, която Тиберий разиграва срещу Рескупорис(Rhescuporis), който по това време е крал на Тракия. Преди него крал на цяла Тракия е бил Рометалсес(Rhoemetalces) след смъртта на когото император Октавиан разделя Тракия на две и дава едната половина на Рескупорис(брат на Рометалсес), а другата на Котис-Cotys(син на Рометалсес). При тази подялба "култивираната земя, градовете и териториите които граничели с Гърция се паднали на Котис. "Дивата и варварска част, която граничела с врагове останала за Рескупорис". Двамата крале също се различавали - Котис бил с кротък и приятен нрав, а Рескуполис - див и амбициозен. Докато Октавиан бил още жив Рескуполис не смеел много да нахалства, но след като чул за смяната на императора в Рим дал воля на своите воиски и почнали да разрушават крепости в териториите на Котис като открита провокация за война. Тиберий праща свой центурион да им каже "да не решават спора си с оръжие". Били определени място и време за преговори и скоро всичко било уредено. Рескуполис дори дал угощение, за да се полее сключването на договора. Всичко това обаче било само хитрост и по време на пиршеството Рескуполис оковава във вериги своя съперник. В писмо до Тиберий Рескуполис обвинил Котис, че е организирал заговор срещу императора. В същото време под предтекст за война със скитите Рескуполис подсилва войските си с нови попълнения пехотинци и конници. Отговорът от Рим е, че сенатът не може да решава такъв въпрос без да изслуша страните и предлагат на Рескуполис да освободи Котис и да се яви в Рим лично, за да докаже обвиненията си. Преторът на Мизия - Латиниус Пандус е изпратен с римски войници,за да му бъде предаден Котис. Рескуполис обаче убива пленника си и обявява, че Котис се е самоубил. Тиберий праща в Мизия Помпониус Флакус - ветеран, на когото е поверена мисията да залови бунтовника. С обещания, заплахи, увещания и демонстрация на сила Флакус успява и довежда Рескуполис в Рим. Там пред сената Рескуполис е обвинен от вдовицата на Котис и е осъден да бъде държан като затворник далече от Тракия. Тракия е разделена между неговия син Рометалсес(за когото се доказва, че е бил против действията на баща си) и синовете на Котис. Тъй като те обаче още са непълнолетни е назначен временен управител на областа - Требелиус Руфус - бивш претор. Рескуполис е преместен в Александрия където опитвайки се да избяга(или фалшиво обвинен в опит за бягство) е осъден и убит.
      Ами това е.
   С уважение,
    Иво Станоев - Сеул

[DOWN_NOLA]

"крал на траките" - тва ме цепка яко хахахаха

[IvoStanoev]

Въпросният текст е превод от английски - "Great Books Of The Western World" by Encyclopedia Briatnica,Inc., book 15, Tacitus, "The Annals", стр.39.
   Тацит нарича Рескупорис "king of Thrace". King на български се превежда като крал или цар. Извинявам се ако съм избрал по-неудачния за конкретния случай превод.
    С уважение,
   Иво Станоев - Сеул

[ALD]

Аз виждам названието като "цар Реметалк", иначе траките май ползваха в своите надписи "базилевс" (туй заради интересната традиция "бета" да се чете в античните текстове като "б", а в средновековните като "в"). King отговоря на крал, което стои по-ниско от император, т.е. цар. Макар че Реметалк и Рескупорис са си били по-скоро крале в сравнение да речем с Терес І, Ситалк, Севт І. На Рескупорис противно на автохонните теория така си му е името - не е името + славянската титла "рига" - Рускупо - ригс, като Аспа - ригс, Теле - ригс... :roll:

[IvoStanoev]

Тук нещата почват да се въртят около семантиката на една дума. Проблемът е, че тази въпросна дума претърпява първо превод от латински на английски и после на български. Оригиналната дума използвана от Тацит е Rex(regem) "igitur Rhescuporim quoque, Thraeciae regem, astu adgreditur." Това за Тацит и римляните от първи век е означавало най-общо - владетел; едноличен, абсолютен монарх. Така са били наричани и първите владетели на Рим преди той да стане република, както и владетелите, управниците, царете, кралете или както ние бихме избрали да ги наричаме на немските племена и на народите в Азия по това време.
    Неизбежно е когато има такава огромна разлика във времето да се получават разминавания на значението при преводите. Аз лично когато превеждам нещо се опитвам да бъда максимално близо до оригинала. Верно е, че ние сме възприели названието Цар(руска дума произлизаща от старославянската "tsesari" и латинската "Caesar"). Верни са също обаче две други неща: първо, че Тацит не е използвал "Caesar", а "Rex" и второ, че преводачите на английски са предпочели "King" което означава крал и/или цар(където двете са взаимнозаменяеми и крал се дава като първа опция) вместо английската дума "Tsar/Czar", която означава единствено и само Цар в смисъла в които ние го употребяваме. Още повече, че думата Цар е сравнително нова, употребена за първи път от руския император Иван IV през 1547г.(http://www.etymonline.com/index.php?search=tsar&searchmode=none). Аргументите в едната и другата посока могат да бъдат много, но за мен по-важно в случая бе да видя как един римски съвременник е виждал и преценявал траките.
    А иначе ако трябва аз лично да подбера българските думи, за да опиша Рескупорис и останалите то може би бих се спрял на "Тракийски Владетел" .
     С уважение,
    Иво Станоев - Сеул

[ALD]

Rex действително отговаря на крал, така че с оглед Тацит е така. Но траките са ползвали базилевс. Това съм го виждал в надпис от времето май беше на един от Реметалковците, а това ще рече, че не е дословен превод на Тицат може да се внесе корекция.

Цар не е руска титла, а българска. Приема се, че за пръв път е употребена по времето на цар Петър І. След това с тази титла се наричат и всчики бълг. владетели от ІІ царство, а и комитопулите. След това е употребена от Стафан Душан и Урощ при сърбите и най-накрая е въведена при Иван ІV в Русия.
Иначе цар и кайзер действително произхождат от цезар, която наред с август (гр. севаст) е била една от титлите на императора (гр. василевса). По-късно става втора, а в края на второто царство една 4 в ранглистата. Тя започва и да се изписва различно от цар - като кесар. Цар и кесар са употребявани по едно и също време, но като различни титили напр. Цар Стефан Душан и кесаря Стефан Хрелю Драговол (дето построил Хрельовата кула).

А и пропуснах нещо Флак е изпратен след смъртта на Панд - това вече е по Тацит.

[emilia_n]

Съгласна съм с АЛД за произхода и развитието на титлата цар. Действително цар Петър І е първия официално признат от Византия български цар. По това време Русия не е това, което е днес например. Имам предвид, че  границите на Киевска Рус не отговарят на съвременните. Освен това киевските владетели са се титулували князе-велики князе.

[обикновен лаик]

.Цар не е руска титла, а българска. Приема се, че за пръв път е употребена по времето на цар Петър І.

Титлата цар (цясар блъгаром) се създава от Симеон І, който се опитва да вложи в нея значение, равностойно на император (василевс). Това става, като Българската архиепископия е издигната в автокефална Патриаршия и той е коронясан за такъв от патриарха. До края на живота му автокефалността на българската патриаршия и съответно - титлата, не са признати от Константинопол. Това става едва при сина му Петър - първият официално признат цар. Нататък е както казва ALD.

[ALD]

Както пише Роман Лакапин на Симеон І: "ти се пишеш цар на българи и ромеи", а по печатите се вижда, че Симеон се е задовлявал дори и само с "василевс на ромеите". На печатите на Симеон има "архонт на България", "василевс", "василевс на ромеите" (този на картинката е без надпис, само се предполага, че е на Симеон, но го сложих защото го има в мрежата).


На печатите на цар Петър има: "василевс на българите", "благочестив василевс" и "цар на българите".

А за титлата е важно и междуродното й признание или както мтого находчиво казва Роман І:

И тъй, ако желаеш да се наричаш цар на ромеите, нищо не ти бърка да се провъзгласиш, ако искаш, и за господар на цялата земя, от която ти не притежаваш ни най-малка част за поселване, ако и много да си въобразяваш. Ако искаш, [наричай се] и амермумн на сарацините, за да станеш по-страшен за тези, които слушат, за да не говоря празни приказки подобно на жената от приказката, която нарекла дълголетен сина си, който наскоро след това починал.