Дуклянския летопис съдържа разказ за идването на Аспаруховите българи на Балканите.
„По време на управлението на Владин се вдигнало множество народ от местата по река Волга, от която те взели и името си; от името на река Волга се наричат и до ден днешен вулгари. Те пристигнали с жените, синовете и дъщерите си и с цялото [си] богатство, и твърде многобройни в областта Силодуксия [Sylloduxia]. Начело на тях бел някой си на име Крис [по различнитеи преписи: Kris; Chris; „когото наричали на своя език баре"; dux erat nomine Barris], когото наричали на своя език ”каган”, което на нашия език означава ”цар”. Под него имало девет князе, които управлявали и съдели народа, тъй като той бил много голям. И тъй, нападнал Силодуксия, превзел я. После, непобедими, завзели цяла Македония, после цялата област на латинците, които по това време се наричали римляни, а сега се наричат моровлахи, т.е. черни латинци; дори царя [има разминаване в преписите: "l'imperatore di Constantinopoli"; "цезар", "Romanorum imperator"], тъй като той водил с тях многочислени войни, седейки на своя престол, но не могъл да ги победи нито в един бой, изпратил [посланици] и сключил с тях мир. Двата народа много се заобичали един друг, т.е. готите, а те са и славяни, и вулгарите, а най-вече за това, че и двата народа били езичници и те имали същия този език. Скоро вулгарите, вече бидейки в безопасност от всички страни си построили хутор и села и заселили завзетата от тях страна до наши дни”.
Нъй като летописа е минал през преводи има различия в названията (Силодуксия, Крис, хутор), което затруднява да се определи точния им смисъл.
Това, което се среща в други източници съвпада с разказа.
Свързването на българите с Волга се среща и у други средновековни автори. Най-интересно е обаче сведението на алменския географ, който сварзва названията на отделните прабългарски племена с реките, край които живеят.
За 9-те князе също може да се търси връзка с 10-те комитата.
Интересна е също титлата "хаган". Макар от известните паметници да се среща основно "хан" е възможно да е била използвана и тази, тъй като е ползвана от авари и тюрки, в чиито държави са попадали и българи.
Битката при Онгъла и последвалите набези в империята, които принудили Константин Брадати да сключи мир също са добре известни от другите извори.
Двата народа много се заобичали един друг, т.е. готите, а те са и славяни, и вулгарите, а най-вече за това, че и двата народа били езичници и те имали същия този език.
Тази част е интересна във връзка с една от бележките към Ватиканския препис на Манасиевата хроника. Интересно е дали автора на бележката не е имал предвид именно Дуклянския летопис или пък е възможно сходството да се дължи на ползване на общ извор.
Dilber MC Theme by HarzeM
