“Аз, Йо(ан) Мирчо, велик воевода и самодържавен господар на цялата земя Угровлашка и Запланинска, още и на татарските страни, херцог на Амлаш и Фагараш и на Северинския банат, господар на двата на бряга по целия Дунав, дори до великото море и на града Дръстър Самодържец …”, а в договора с полския крал – “… Tristi dominus”. Дръстър, доколкото си спомнам е последната столица на коронован български цар самодържец.( опс грешката е моя - не е Дръстър , а Никопол ) Това са явно претенции на Мирчо, които никой не оспорва.
Малко от Унгарската история - воевода Йоан Басараба І (1310-1352), тъст на българския цар Йоан Александър (1331-1371), укрепил влашкото княжество, основано вероятно от Раду Черни и сложил началото на влашка княжеска династия. Хубаво де, ама Влдислав (1364 - 1377) в грамота от около 1342 ?? се титолува - … воевода .... господин всей Верговлахии, а и защо да е княжеска династия, а не воеводска.
От нашата пък си знаем и другите суверени в региона – търновския цар Йоан Шишман (1371-1395), видинския цар –Йоан Страцимир (1356- 1396), Йоан - Иванко Тертер / независим дръстърси господар от 1386 / към собственото си име прикачват харизматичното Йоан.
Защо всички станаха йоановци – в крайна сметка трябва да са някакви роднини на Асеневци. По онова време лъже велможите са били разкривани бързо и обикновенно са свършвали зле, а и никой от суверените не би ги признал. От друга страна, ако са роднини в подходящия момент могат да претендират за царската - кесарската корона.
Интересен отговор на въпроса и закачките покрай него дава от преди 170 години Юри Венелин, „Влахо-болгарския или Дако-славянския грамоты”, С. Петербург, ИРА, 1840г.
http://www.kroraina.com/knigi/jchorb/jv/index.html… Поелику Бесараб или Влахия, по малости и слабости своей, не состовлая сабою самостоятелного Государства, представляя более област Болгарской, а после Турецкой Держави, то и дипломатические памятники оной, не имеют отличителной важности в смисел общей истории…. / 24стр./
… От сегото незабвенного для Болгар Йоанна родилос титло: Милостю божией и Йоана / кесаря / N.N. воевода и проч. …/ стр29 /
… Тогда, между полу-феодалними полу-уделними владелцев Дунайских и забалканских стран, из моди гонялис за титлом Деспота, или как болгаре переводиле по своему Господаря. … /Господин / / стр29 /
Тъй като все пак е старичко, съм се опитъл да го препиша дословно, но с буквите, които имам на клавиетурата си

. Има и други интересни обяснителни бележки, особено около въстанието на Асеневци и отвъд - дунавска България, но те са далеч от темата и там трябва да се търсят други источници. Явно автора е бил навътре в средновековната история, но е нямал навика да цитира.
смисълът на извадките може би е ясен за всички славянопишещи

но все пак какво се получава като изводи:
областа Бесараб или Влахия са части от някаква България,
това е отделна, но зависима / феодно / от Кесара област, управлявана от своя Господин , а такива на полуострова по времето на Шишмановци се нарояват много.
на воеводата Мирчо някой / или по право / му дава/присвоява титлата “Милостю божией и Йоана / кесаря / велик воевода и самодържавен господар