Привет на всички в темата!:)
Да, това за българския правопис във Влашко е верен. Скоро бях в Румъния и успях да снимам плоча на църква от 1795 г. написана на български, но някои от думите са си чисто румънски. Изчакайте само 2 дни да я постна тук. Чувал съм, че писането на български е било чак до самото обединяване на Влашко и Молдова през 1859 г., но не съм виждал такива с очите си все пак. Имам предвид за църковни и дворцови документи и паметници.
Колкото до това къде е била границата на север - от разговори с по-сведущи и попрочели доста, както и от дискусии най-общо се оформя следното:
Вероятно границата при Аспарух е била някъде около Днепър и по билото на Карпатите до Дунав. При Тервел и следващите владетели вероятно стига до Днестър пак по билото на Карпатите. При Крум наистина стигаме до днешна Словакия, покорявайки аварите. Омуртаг задържа тези граници, както и Маламир, Пресиан и Борис. По времето на Симеон започва късането на територии на север. Първо маджарите безпроблемно стигат до Дръстър, после Симеон все пак ги наказва и маджарите се отправят на запад през Карпатите, разгромявайки при днешния Ужгород, а после и в земите между Тиса и Дунав 2-ма български управители - Лоборча и Салан като вторият дори бил брат на царя. Дали това е станало най-вероятно още при Симеон и годината според унгарските документи е 903 г.
Ето чудесна статия по въпроса:
http://panbulgar.16.forumer.com/viewtopic.php?t=64може да се прочете и тук:
http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Prozvishta-1.htmКаквото и да е останало след набезите на маджарите зад Карпатите е дозавоювано по времето на Петър, който можел само да се занимава с глупости и безпомощно да гледа какво става. За земите отвъд Прут се погрижили печенегите и русите.
След завземането на Лудогорието и Добруджа от ромеите едва ли много е останало от българските владения на север от Дунав.
При Роман и Самуил вероятно се прави някакъв опит тези земи да се върнат в Българско, но границата няма нищо общо с реки като Днестър и дори Прут. На запад Белград е най-многото, което можем да си позволим. Още по времето на Самуил и това е загубено и за пръв път по на север стигаме при Петър II (Делян), който се появил в Белград. Съдейки по безпроблемния му поход на юг може би унгарците не са имали нищо против него.
При Асен и Петър, Калоян и Йоан-Асен II картите се чертаят доста щедро на север. Вероятно България стига до Карпатите и оттам заема и част от Румънска Молдова. Това продължава до идването на татарите, след което от земите ни на север от Дунав може би не остава нищо. За западните им части се погрижват унгарците. Опитът на Константин Тих-Асен през 1260 г. да направи нещо поне срещу унгарците не дава резултат. За "среща" с татарите няма как и дума да става.
При Теодор-Светослав Тертер имаме връщане на северните земи - такива над Дунавската делта и логично такива във Влахия. Колко са и какви са никой не знае, но съдейки от влахо-българските грамоти и други извори е имало. Влахия става самостоятелна при войводата Иванко Бесараб, но историографията се колебае дали това става през 1323-4 г. или дори през 1330 г. Според мен по-вероятно е първото. Някъде при царуването на Михаил III Шишман, Йоан-Стефан или Йоан-Александър губим и земите над Дунавската делта. Остават ни само няколко малки анклава отвъд Дунав като крепостта Холъвник например.
Всичко това свършва след идването на османците...
