Привет на Мето и всички останали. Да, така е, убит е и, за жалост, както често се случва това става от българин. Малко успокоение е, че не от българска ръка, но все пак по българска поръчка...
Ето какво казват сведенията за тази гадна постъпка:
На 21. 3. 1871 г. в град Крайова, махала "Света троица", около 20 ч. вечерта в дома на д-р Берон на улица "Личеулуй" нахълтват двама неизвестни и го събарят на пода. Докато единият го души с ръце, другият го държи за краката за да не мърда. Не за пръв път се носят мълви за края на богатия българин, но този път мълвата се оказва вярна. Кой обаче дръзва да посегне на заможният доктор, търговец, издател, учен и приятел на Хумболт и Фарадей, владеещ 5 езика отначало не е известно. Известно е, че родолюбивият котленец има капитали и в Румъния, вложени в недвижими имоти. Отвреме навреме той прескача дотам да ги наглежда и загрижен за съдбата им пише няколко завещания. През 1852 г. е първото, а второто от 1862 г. сочи за изпълнители трима роднини и землякът му Теохар Папазооглу. През 1866 г. новата румънска конституция прокламира, че само румънски граждани могат да имат недвижими имоти в страната. Притеснен за имотите си, Берон маха от завещанието си своите роднини и записва като изпълнители Теохар Папазооглу и двамата му племенници Василаки Папазооглу и Лука Радулов. Скоро обаче Берон разбира, че и тримата са измамници и на 15. 10. 1869 г. с последващо завещание анулира изпълнителните права на тримата. Но докторът вече е сторил една грешка. Още на 12. 3. 1869 г. с цел да заобиколи конституцията вече е продал имението си "Скорила" на Теохар, Василаки и Лука. Тримата не спазили обещанието си да заделят суми за благотворителност. Берон започва дело за анулиране на продажбата. Адвокатът му е добър и ловък, но понеже ответниците не се явяват делото е отложено за 7. 4. 1871 г.
След като вече има мотив румънската полиция действа чевръсто. Дочуват се и и някакви слухове за мистериозно изчезнали полици, които купувачите дават на доктора за имението вместо 30 000 жълтици. Слухът твърди, че полиците изчезват в деня на убийството. Скоро румънската полиция залавя някой си Йон Калин, а малко след него и Николае Тибаку и двамата селяни-власи. На 10. 4. 1871 г. "Свобода" информира за самопризнанията им. Арестувани са още и укривателят им Петру Александру и инженер Илие Чокулеску, който пък дължал на Берон голяма сума за имението му "Присяка". Физическите убийци са изпратени в солниците на доживотна каторга, защото в Румъния тогава няма смъртно наказание. За жалост Теохар, Василаки, Лука и Илие не са наказани, но поръчителството на гнусотията им е налице: в архива на Крайова се пазят книжата, уличаващи Илие, а полиците на Теохар и Сие са в БИА на НБКМ.
След смъртта съдът признава за законен наследник на Берон братовичт му син Стефан. 12-членен комитет (сред членовете му са и Хр. и Евл. Георгиеви) урежда финансовите спорове. Полиците се изнамират, неясно как. През 1896 г. с пари от "Скорила" се открива Българската мъжка гимназия в Одрин.
Наистина жалко и грозно убийство... Бесен скоро след него Любен Каравелов клейми: "Вечная памят доктору Берону! Проклятие и отмъщение на неговите убийци!"
