Предполагам, имаш предвид Клеопатра VII Филопатор. Ето:
Дъщеря е на Пролемей XII Дионис (Авлет) и Клеопатра Трифена. Родена е през 69г. пр. Хр. Има две сестри (Беренис и Арсиноя) и двама братя (и двамата с име Птолемей). След бащината си смърт през 52г. пр.Хр. се възкачва на трона като съпруга на брат си Птолемей ΧΙΙΙ Неос Дионис. Влиза в конфликт със съветниците на малолетния владетел - Потин и Теодот - и й се налага да спасява живота си, бягайки от Александрия (48-47г.). След пристигането на победителя при Фарсала Юлий Цезар, се промъква обратно в столицата и успява да се срещне с римския пълководец по крайно оригинален начин: нейният приближен Аполодор от Сицилия я внася при Цезар, увита в килим. Клеопатра успява да очарова великия римлянин с красотата (въпреки, че в науката има и мнение, че не била чак толкова несравнима хубавица) и ума си, а на нейна страна се оказва и късметът: в Александрия избухва война срещу римляните, зад която стоят царските съветници и самият владетел. Цезар взема страната на Келопатра и след победата си над египтяните я оставя да властва фактически еднолично над Египет (брат й и нейн съпруг Птолемей ΧIII загива, но тя се жени за втория си брат - Птолемей XIV). От романтичната им връзка се ражда (47г.) син, който е известен с името Птолемей Цезарион.
След връщането на Цезар в Рим през 46г., там пристига и царицата на Египет в качеството си на съюзница. Вниманието, което й е оказано (и то при положение, че Цезар по това време празнува триумф над Египет, на който като пленница е показана сестра й Арсиноя), настройва срещу нея мнозина представители на сенаторското и конническото съсловие. Разкошът й, шумните празненства, които дава, но особено фактът, че е любовница на Цезар и че той поставя нейна статуя в новопостроения храм на Венера, предизвикват злобни клюки и одумки.
След убийството на Цезар Клеопатра се връща в Александрия. Той като скоро Изтокът попада под властта на убийците на диктатора, които изискват нейното съдействие, тя е принудена под страх от нахлуване в страната й да им изпрати флота, но корабите претърпяват корабокрушение по пътя. Разгромът на Брут и Кассий при Филипи (42г.) я освобождава от неприятността да се съобразява с тях.
Създаденият през 43г. Втори триумвират поверява всички източни провинции на Марк Антоний - един способен пълководец, но слаб държавник. Антоний е бонвиван, който се опива от огромната си власт и пръска луди пари за забавления. Въпрос на време е да опре до услугите на египетската хазна. Останал само за година без средства (след като е похарчил чудовищната сума от 200 000 сребърни таланта), той се обръща към египетската царица. Практика е римските проконсули доста произволно да определят трибутните задължения на васалните на Рим държави и Антоний (в качеството му не на обикновен проконсул, а на триумвир) възнамерява добре "да изтръска" Египет, обвинявайки царицата в сътрудничество с убийците на Цезар. Той я извиква при себе си в Тарс да даде своите обяснения (40г.).
Изучила добре характера на Антоний, Клеопатра намира веднага верния път за разрешаването на проблема: пристига в Тарс на великолепен позлатен кораб с платна от тирски пурпур (най-скъпата възможна тъкан в тази епоха), движен от сребърни весла; робините й са облечени като нереиди, малки момченца - като амури, а тя самата - като Афродита. Корабът поема от морето по течението на река Кидна към Тарс, а горящите на палубата благовония се разстилат по двата бряга на реката. Цели тълпи народ се стичат да видят как "египетската Афродита отива при римския Дионис за доброто на Азия".
Антоний е не очарован, а опиянен. Не става и дума за отговорности и неприятности - триумвирът се влюбва в царицата и я последва скоро в Александрия. Това е началото на любовта им, която в значителна степен променя историята на средиземноморския свят и която в крайна сметка погубва и двамата. Впрочем, не е съвсем ясно дали Клеопатра е била влюбена или просто е играла на влюбена. Нейната голяма любов са по-скоро царската й власт и Египет, които тя, използвайки слабостите на Цезар и Антоний, успява да съхрани и възвеличи.
Връзката между Клеопатра и Антоний продължава 10 години, в които тя му ражда три деца (близнаците Александър и Селена и по-малкият от тях Птолемей) и се оженва за него, принуждавайки го да се разведе с третата си римска съпруга (Октавия, сестра на другия триумвир - бъдещия император Август). Това е един от формалните поводи за война между Октавиан и Антоний. В морската битка при нос Акциум (2.9.31) - сражение, пълно с озадачаващи и недоизяснени факти - Антоний и Клеопатра са победени. Те се оттеглят в Египет, където на следващата година Октавиан пристига начело на внушителни сили. Въпреки проявите на личен героизъм, Антоний не е в състояние да обърне хода на войната. Изоставен от последните си войници, той се хвърля върху своя меч (1.8.30) и, отнесен при Клеопатра, издъхва в ръцете й. След като разбира, че няма да успее да повлияе на нечувствителния Октавиан, Клеопатра също се самоубива чрез ухапване от царска кобра (ок.15.8.30). В Египет се смята, че това ухапване осигурява безсмъртие.
Трябва да признаем, че - поне в този случай - това се оказва вярно.
Животът на Клеопатра винаги е пораждал жив интерес и поради това са известни голям брой любопитни факти около него. Едва ли обаче те могат да бъдат написани в един единствен пост.
