В навечерието на войната,в началото на 19 в.се забелязва политическо активизиране на българския народ.Въоръжената съпротива срещу кърджалиите допринесла за повишаване на самочувствието на голяма част от населението,че вече не е безгласна рая,а народ,който ще търси своята свобода.
По инициатива на епископ Софроний през 1804 г. за Петербург заминали като пратеници Иван Замбин и Атанас Некович.След няколкогодишни перипетии през 1808 г.Замбин предоставил в Азиатския депертамент носените от него документи.Като резултат, в руските правителствени среди започнало разграничаване на българския народ като самостоятелна част от православните народи в Османската империя,признавало се правото му на свобода и епископ Софроний се приемал като водач на народа.
Победата на Наполеон при Аустерлиц изиграла роля за профренска ориентация на Високата порта и нарушаване на мира между Османската империя и Русия.По настояване на френската дипломация султан Селим III затворил Проливите за руски кораби и отстранил проруски настроените князе на Влашко и Молдова. Император Александър I въвел в дунавските княжества руски войски,опасявайки се от френско нахлуване в тях и през 1806 г.Турция обявила война на Русия.
През 1807 г.турското командуване се опитало да вземе инициативата и предприело настъпление към Букурещ,но на 02.06.1807 г.на турската войска било нанесено тежко поражение при Обилещи и била отхвърлена зад р.Дунав.Същевременно руският флот блокирал проливите и нанесъл поражение на турския флот в Егейско море.Руската войска постигнала успехи и в Армения.След Тилзитския мир Наполеон станал съюзник на Русия и съдействал за сключване на примирие между Руската и Османската империи.1808 г.преминала в преговори,а през 1809 г.военните действия били възобновени.Генерал Багратион заел Добруджа и обсадил Силистра.Османските войски преминали Дунав при Гюргево и започнали настъпление към Букурещ,но били отблъснати обратно.През октомври петдесетхилядна турска войска се насочила от Русе към Силистра и това принудило Багратион да снеме обсадата и да премине на левия бряг на Дунав.През тази година руските войски успели да превземат турските крепости по левия бряг на Дунав – Измаил и Браила.
През 1810 г.назначеният на мястото на Багратион ген.Каменски предприел офанзива в Добруджа.На 22.05.1810 г.руските войски нанесли тежко поражение на турците при Добрич,а на 30.05.гарнизонът на силистренската крепост се предал.На 10.06. Каменски безуспешно атакувал Шуменската крепост,след което се отправил към Русе.
В района на Разград през м.май избухнало въстание на българското население.Първо въстанало село Пороище,а след него и останалите села от Разградско и самият град,в който били разбити складовете с оръжие и районът бил завзет от руските войски без бой.
На 22.07. Каменски предприел щурм срещу русенската крепост,който бил изключително кръвопролитен,но безуспешен.В началото на август в помощ на обсадените били изпратени турски войски от Шумен и Бяла.Каменски не чакал пасивно ,а предприел настъпление към по-малкото зло,идващите от Бяла подкрепления и на 26.08.1810 г.им нанесъл съкрушително поражение,като турските загуби били около 10 хиляди души.Батинската победа оказала решаващо влияние върху хода на войната и на 15.09. русенският гарнизон капитулирал.До настъпването на зимата Североизточна България била изцяло очистена от турски войски.
В началото на 1811 г. за командващ бил назначен Михаил Кутузов.Същевременно международната обстановка се изменила.Поради засилващата се заплаха от страна на Наполеон,половината от дунавските войски били прехвърлени на западната руска граница.Започнало формирането на Българска земска войска начело с ген.Турчанинов.До м.май тя достигнала до 2500 войника.Под командването на Кутузов вече имало само 46 хиляди войника.Той се отказал от преминаване на Балкана.Концентрирал войските си в района на Русе и изоставил останалите български селища,дори и крепостта Силистра,чиито съоръжения разрушил.Пасивността му подтикнала турското командване към активни действия.Шейсетхилядна армия ,идваща от Шумен атакувала руските войски при Русе и те отстъпили зад р.Дунав,след като взривили русенските укрепления.Турската войска преминала Дунав и се установила на 31.08. при Слобозия,но не посмяла да атакува.Един руски отряд преминал обратно Дунав и на 02.10.разгромил турските войски при Русе.Същевременно Кутузов блокирал турската армия при Слобозия и на 23.11.тя капитулирала.Това решило изхода на войната и Турция започнала преговори,които приключили с подписания на 28.05.1812 г./само дни преди френското нахлуване в Русия/ Букурещки мирен договор.Русия получила територията между Прут и Днестър ,а за българския народ настанало страшно разорение.Голяма част от населението във въстаналия район,както и от завзетите от руската войска територии я последвало.Това ставало с активното съдействие на руските власти,които имали интерес от заселване на новозавладените пустеещи земи с православно население.По този начин се обезбългарили цели райони от Източна България.Така вместо свобода,тази руско –турска война донесла опожаряване и обезлюдяване на голяма част от българската територия.Не напразно Раковски в брошурата си „Преселение в Русия,или руската убийствена политика за българите” яростно критикува Русия,че при всичките си войни с Турция се придържа само към завоевателната си имперска политика,носи напразни надежди,а след тях -разорение за българските земи и отвличане на десетки хиляди българи с цел да населява „обширните си пустини”.
