В плановете на руското правителство за подготовка на война с Османската империя немалко внимание се отделя и на привличането на военни части на кавказките народи – непосредствени съседи на Турция. Наред със създаването на други войскови единици, през есента на 1876 г. е създаден Терско-планинският конен полк. Полкът е създаден от населението на Терска област в Кавказ и съставът му е предимно от ингуши и осетинци. Има руснаци, грузинци и чеченци. Към полка са създадени два дивизиона – осетински и ингушки, всеки от тях със свое знаме. Интересно е,че ингушкото знаме е било изцяло червено и много е наподобявало турското.
На 15.12.1876 г. полкът, въоръжен с карабини „Бердана 2” е изпратен в Кишинев, където се намира Главната квартира на действащата армия. Полкът е включен в Казашката Кавказка дивизия, но в края на м.март 1877 г. в нея остава само осетинският дивизион, а ингушкият е изпратен в Одеса. Към ингушкия дивизион е изпратен и щабът на Терско-планинския полк. След започване на военните действия, Ингушкият дивизион е изпратен за охранителна дейност в района на Мачин, Татар бунар, Измаил , Тулча като част от Долнодунавския отряд, който обезпечава тила на ХIV Армейски корпус, действащ в Добруджа.
На 24.09.1877 г. дивизионът е изпратен в ХIII Армейски корпус от Действащата армия, който е част от Източния /Русенски/ отряд. Прикрепен е към осма конна дивизия на Синанкьойския отряд на корпуса. На 12.10. заедно с казаците на 36 Донски полк участва в отбиване на турско нападение при с. Нисово, Русенско и в разузнавателни боеве зад река Бели лом. На 18.10. извършва рекогносцировка в района на селата Сваленик, Люблен и Садина. В началото на ноември турските войски активизират дейността си в района на Черни лом. Ингушкият дивизион участва в боевете при с. Кацелово и проявява изключителна храброст. Наградени са с различни отличия десетки конници, командирът на дивизиона подп. Банухо Базоркин е награден с орден „Св.Ана”, а командирът на полка полк. Панкратов – със златно оръжие с надпис „За храброст”. От 12 до 17 ноември дивизионът воюва в района на Церовец и Кацелово в помощ на Лейбгвардейския Атамански казашки полк.
В края на ноември Атаманският полк и Ингушкият дивизион са приведени в района на с. Камен и гр. Стражица, където усилват кавалерията в този участък от предната линия и извършват разузнавания.
На 22.12. турска кавалерия и пехота от с. Костанденец напада предните постове на ХIII корпус. Две сотни от 36 Казашки полк и сотня ингуши разбиват турците и вземат пленници. Преследвайки турците в посока Русе, успяват да пленят обози с продоволствие и да освободят подкарани от турските войски мирни жители. Една от задачите на отряда, наред с разузнаването и наблюдението на противника е и снабдяването на войските с храна. На 28.12. при рекогносцировка към с. Захари Стояново, колона от три роти на 140 Зарайски полк и Ингушкия дивизион успява да нанесе загуби на противника и да вземе около 1000 глави добитък с цената само на шест ранени. В периода снабдяването на руските войски е силно затруднено, поради ледохода по р. Дунав и плячката и изключително навременна.
Взето е решение за предприемане на настъпление към Разград. Ингушкият дивизион започва да настъпва към селата Садина и Езерче, имайки за задача в първите дни да прикрива десния фланг на групата войски , настъпващи от Писанец, а по-нататък да пъддържа настъплението на ХIII корпус към Разград. Настъплението приема стремителен размах. Още на втория ден турските войски се изтеглят панически към Разград, като ограбват и палят българските села. До 16.01. руските войски очистват територията между Черни и Бели лом и заемат гара Разград, което отрязва пътя за отстъпление на турския Русенски отряд. Ингушкият дивизион, след освобождаването на Разград, охранява шосето Русе-Разград. Изпратен е в района на Шуменската крепост, където извършва разузнаватеулно-диверсионна дейност. Кавалерийски раззеди залавят пленници от крепостния гарнизон, прекъсват жп линията за Варна и телеграфните връзки, изпращат се разузнавателни части в посока на Силистренската крепост.
Примирието, сключено на 19 януари, не било съобщено в ингушкия дивизион и той продължил военните действия още няколко дни. Дивизионът е включен в отряда, предназначен да заеме Шумен.
След назначаването на ген. Дондуков – Корсаков за императорски руски комисар в България, дивизионът е предаден в негово разпореждане. На 24.05. Ингушкият дивизион напуска ХIII Армейски корпус.
До 28.08.1878 г.дивизионът е на позиции в Родопите, след което е включен в Бургаския отряд. На 05.10.е натоварен на кораби и след два дни е в Севастопол. Отпътува за Владикавказ, където на 23.11.1878г. е разформиравен.
Десетки ингуши е имало и в царския конвой. Няколко от тях са наградени за проявена храброст в боевете при Телиш и Долни Дъбник.
Висока оценка на ингушкото участие в Освободителната война дава ген.адютант Дондуков – Корсаков, който на 02.09.1878 г. издава в Пловдив специална заповед – благодарност на Терско-планинския конен полк.
