Кирил и Методий

[B. Georgiev - bozman]

Въобще не е толкова просто..

3.И гледаме списъците на епископи и датировките...и виждаме доста сложна картина.Работата е там,че като Моравски Епископ и то Български моравски епископ,е записан именно Методий. Второто сведение,разбира се са данните от Сплитския събор...по тях косвенно можем да се ориентираме..ще се опитам да обясня-Сплитския събор е свикан и за да коментира събития в Илирик..и третото сведение, е в цитираният  от мене Табов-липсата на данни за апостолическата мисия,на уж изпратените от Константинопол във Великоморавия Кирил и Методий да разпространяват християнството!

Според мене е  пределно просто и ясно. Мисията на Константин и Методий, както и назначаването на Методий за епископ, е една от „вълните” за налагане на православни канони. Тяхната мисия не е Апостолическа, а в определен смисъл „попско-чиновническа”, без значение от кого са изпратени – от Рим, от Константинопол или от княз Михаил.
Поздрави.

[T.Jonchev]

Тук се съгласявам с Bozman.

[sim4o]

Ако мисията не е апостолическа(за разпространяване на християнството)а е за налагане на точният православнен канон,след като има някакво  християнство вече прието и разпространено възникват следните въпроси-
1.кога в такава важна държава като Великоморавия е разпространено това друго християнство..какво е било то..как и защо православният канон се бори за влияние с него?!
2.Дори и неапостолическа,мисията на братята,според Официалната История е доста важна-ангажирани с нея са властите на Империята!Според версията описана..специално заради мисията в Моравия са положени усилия,намерени са най-подходящите и учени хора в Империята,висши сановници са откъснати от задълженията им,написана е нова азбука,направени са преводи..и нищо от това не е описано в някакъв съвременен византийски източник.А,както се описва, тази мисия е опит на Константинопол да наложи не само идеологическо,но и политическо влияние в Централна Европа..

[T.Jonchev]

И със Симчо се съгласявам - мисията цели привличане на Великоморавия към империята в църковно отношение. Това става във време, когато между Римската и Константинополската църква има схизма и двете открито се борят за разширяване на влиянието.
Константинопол измъква Великоморавия от римското духовенство в 862/3г.
В отговор Рим пък измъква България от ромейското през 866г.

[sim4o]

Хубаво се съгласяваш със Симчо-ама..
1-защо НЯМА ВИЗАНТИЙСКИ ПИСМЕН източник,от това време,за мисията във Великоморавия!?И от кога има християнство във Великоморавия,какво християнство?Тя излиза да е важна,тая мисия,а....не е повод за гордост в Константинопол
2-Защо Рим играе по-голяма роля в мисията отколкото Константинопол!-ще дам и подробности основно от Житетата
3.Ако наистина катедрата на Моравската епископия си е в България,в град Морава-какво общо има епископството на Методий с мисията?Или и мисията е в България...

[B. Georgiev - bozman]

И със Симчо се съгласявам - мисията цели привличане на Великоморавия към империята в църковно отношение. Това става във време, когато между Римската и Константинополската църква има схизма и двете открито се борят за разширяване на влиянието.
Константинопол измъква Великоморавия от римското духовенство в 862/3г.
В отговор Рим пък измъква България от ромейското през 866г.

С влиянията горе долу се оправихме по краткото резюме на Легата, ами с "държавите" ?. Какво пише Анастасий Б. на стр. 217 от "Произхода..." "Викариите на източните патриарси казаха: много неприлично е, че вие като отхвъргате гръцката империя и се съюзявате с франките, запазвате си правото да заповядвате в държавата на нашите князе...".
Това е така да се каже официалното мнение - най вероятно на император Василий І. Той не ВИЖДА НИКАКВИ ДЪРЖАВИ, а князе-принцове, които СА част от кралството,(Константинополската империя). Също израза "българско отечество" е доста различно от "българска държава". Т.е. Михаил, Ростислав и т.н. "князе" от Тесалия, Морава, Дардания и т.н. СА  ЧАСТ  от Римската империя. Какво ще кажете за тези приказки на източните викарии ?

[T.Jonchev]

"Произходът..." не е произведение на Анастасий Библиотекар, а на Г.Ценов. Не виждам смисъл да правим коментар по неговия превод на Анастасий. Ценов е твърде пристрастен, за да се доверявам на превода му. Обясних ти още преди много време, че patria в контекста на извънредното заседание не значи "отечество" (т.е. територия, в която българите са възникнали, както настоява Ценов), а просто "страна", "земя" (т.е. територия, в която българите живеят).

Но, за да отговоря все пак на въпроса ти: под това, което Ценов е превел като "нашите князе" (сега латинският оригинал не е пред мен, за да видя дали там стои principis или друга дума), се визират ромейските василевси Василий I и неговия син и съимператор в момента - Константин (869 - 879), а не Михаил, Ростислав и пр.
Защото римските легати имат претенцията за църковната власт над Илирик, отнета от папата от император Леон III и предадена на Константинополската патриаршия. Императорът е бил в състояние да направи това, тъй като въпросните територии са му били подвластни, те са част от Източната империя. Във времето на събора една част от тези територии са вече български, но далеч не всичките, защото илирийският диоцез включва цяла днешна Гърция и Албания, вкл. с Крит. По-голямата част от тези земи продължават да са имперски. С други думи ромеите казват на папските легати нещо от рода: "вие се отметнахте от Константинопол (визира се политическото сближение между папите и франкското кралство от втората половина на VIII век и особено коронясването на Карл Велики за римски император) и играете заедно с франките, а претендирате за църковна власт на наша земя."

[B. Georgiev - bozman]

"Произходът..." не е произведение на Анастасий Библиотекар, а на Г.Ценов. Не виждам смисъл да правим коментар по неговия превод на Анастасий. Ценов е твърде пристрастен, за да се доверявам на превода му. Обясних ти още преди много време, че patria в контекста на извънредното заседание не значи "отечество" (т.е. територия, в която българите са възникнали, както настоява Ценов), а просто "страна", "земя" (т.е. територия, в която българите живеят).

--- Само, че не твоето обяснение се потвърждава от текста, а това на Г.Ценов. И потвърждение на ценовото твърдение е в думите „  quia bulgares, que jure gentili patriam subjugantes…”   - „българите въз основа на народното право покориха…” ( subjugatio, onis f - покоряване Eccl.). Ако „патриам” значи и земя, и родина, то „народното право - jure gentili” индикира много точно, че това е Родина. Защото „въз основа на народното право” означава, че е покорена ( а не „заета” или „завладяна”) не чужда земя, а земя на сънародници, единоплеменници. И въз основа на „народното право” българите покоряват земята на своята Родина, т.е. изваждат я от имперските закони и управляват според „други закони”. Т.е. ТИДЕ е населена с ЕДИНОПЛЕМЕННИЦИ  НА  БЪЛГАРИТЕ,  ПРЕДИ БЪЛГАРСКОТО „ПОКОРЕНИЕ”. Друг въпрос е дали това са българи или друг етнос. Историята дава отговор кой е този етнос – това са готите.


Но, за да отговоря все пак на въпроса ти: под това, което Ценов е превел като "нашите князе" (сега латинският оригинал не е пред мен, за да видя дали там стои principis или друга дума), се визират ромейските василевси Василий I и неговия син и съимператор в момента - Константин (869 - 879), а не Михаил, Ростислав и пр.
--- Затова пък „Произхода …” е пред мене и там е, и латинският текст.. И въпреки че там наистина стои думата principis, то НЕ  ТЯ  е определяща за тълкуването – дали са князе (български) или имперски принцове (ромейски). Определящо е, че „българското отечество – bugarorum patriam” в текста, е определено като „ ex Graecoram potestate…” – било под бивша имперска власт. Това много точно индикира, че не става въпрос за ромейски (римски) „началници”, а за български началници. Защо са наречени „наши князе” тези български началници съм обяснил в РТ, но това е друга тема.

potestas, atis f [possum]
1) сила, мощ (fatorum PJ); ценность (pecuniarum Dig); действие, действенност (herbarum V);
2) управленчески права, господство, власт: p. vitae necisque C право да наказваш и полилваш; alicui p. est alicujus Cнякой се намира под разпореждане; patris in filium p. Digвласт на бащата над сина;
3) държавна длъжност, пост, власть (consularis, praetoria C): potestatem gerere C или potestati praeesse – заема  длъжносттна;
и т.н.

Защото римските легати имат претенцията за църковната власт над Илирик, отнета от папата от император Леон III и предадена на Константинополската патриаршия.
Императорът е бил в състояние да направи това, тъй като въпросните територии са му били подвластни, те са част от Източната империя. Във времето на събора една част от тези територии са вече български, но далеч не всичките, защото илирийският диоцез включва цяла днешна Гърция и Албания, вкл. с Крит. По-голямата част от тези земи продължават да са имперски. С други думи ромеите казват на папските легати нещо от рода: "вие се отметнахте от Константинопол (визира се политическото сближение между папите и франкското кралство от втората половина на VIII век и особено коронясването на Карл Велики за римски император) и играете заедно с франките, а претендирате за църковна власт на наша земя."

--- Нека това бъде друга тема „От кога са българите в ТИДЕ”, въпреки че и това е обяснено от стр. 221 до стр.233 в „Произхода…”.
 През 870г. обаче Тесалия, Дардания (Албания), двата Епира и  Илирия НЕ  СА  ИМПЕРСКИ  ТЕРИТОРИИ, а под „българско” управление и наречени България. И под „държавата на нашите князе” източните викарии разбират именно българите (или Михаил, Радивой и т.н.) и техните територии не са ИЗВЪН РИМСКАТА ИМПЕРИЯ  според тяхното разбиране. Не би било погрешно да предположим, че това е гледище на Василий І, настоящият император. Това обаче НЕ  Е  гледище на българските представители, които заявяват, че „онова отечество ние завоювахме с оръжие от гръцка власт…” т.е. ромейска власт и т.н. Според мен важният проблем е КОГА българите влизат в ТИДЕ ? Според Ценов това е ІV – V , но това са езичните „българи” - готите, според него (което пък много пасва на готската епархия от Симчовите постове). Кои обаче са тези, които СА ЗАВАРЕНИ ТАМ ? Това е „тъмната част” според мен.
Поздрави.

[T.Jonchev]

Не ми се иска да говоря наизуст - трябва да чета оригиналния текст, за да го коментирам. Моля те да
изчакаш малко.

Но ми се струва, че в своя пост си противоречиш, като казваш, че под "държавата на нашите князе" викариите разбират българите, а същевременно - че териториите на тези българи не били (според схващането на викариите) извън Римската империя. Има две възможности:
1.Ако действително визираните територии не са извън Римската империя, то държавата, за която се говори тук, е именно Римската империя - няма коя друга да е. Но ако е Римската империя, "нашите князе" за именно императорите, защото тяхна е властта в тази държава.
2.Ако под "нашите князе" трябва да се разбират българи, както твърдиш, то и държавата е българска, а не е Римската империя. Надявам се, ще се съгласиш, че от римска гледна точка държава в държавата не може да има. Но пък - ако "държавата на нашите князе" е българска държава - на какво основание викариите на източните патриаршии ще наричат владетелите на една друга държава (българска, а не римска) "наши князе"?

[B. Georgiev - bozman]

Но ми се струва, че в своя пост си противоречиш, като казваш, че под "държавата на нашите князе" викариите разбират българите, а същевременно - че териториите на тези българи не били (според схващането на викариите) извън Римската империя. Има две възможности:
1.Ако действително визираните територии не са извън Римската империя, то държавата, за която се говори тук, е именно Римската империя - няма коя друга да е. Но ако е Римската империя, "нашите князе" за именно императорите, защото тяхна е властта в тази държава.

--- Тяхна – отчасти и то ако я има. Например „властта йм” върху граничните федерати е съвсем символична, да не говорим че точно като „федерати” са упоменати и франките в Аналите на А.Б. Ако са платили на федератите – имат власт над техните действия, ако не са – федератите са срещу централната власт.

2.Ако под "нашите князе" трябва да се разбират българи, както твърдиш, то и държавата е българска, а не е Римската империя. Надявам се, ще се съгласиш, че от римска гледна точка държава в държавата не може да има. Но пък - ако "държавата на нашите князе" е българска държава - на какво основание викариите на източните патриаршии ще наричат владетелите на една друга държава (българска, а не римска) "наши князе"?

--- Точно тази „двузначност” на федератите аз нарекох „кандидат държава”. „Нашите князе” или „нашите българи” според ромеите, не УКАЗВА „държава” на българите. Българите са „техни” – римски още от ІV в., и когато се указва „държавата на нашите князе” се имампредвид . . .  има поне пет варианта, но нито един не указва „българска държава”, за нашата държава е ясно кое имат пред вид източните викарии – ТИДЕ, само дето българите не споделят това виждане и т.н. Противоречието не е мое, то Е в текста. И отразява различните гледища по въпроса „чия е ТИДЕ” и т.н.
Поздрави.

[T.Jonchev]

Но ми се струва, че в своя пост си противоречиш, като казваш, че под "държавата на нашите князе" викариите разбират българите, а същевременно - че териториите на тези българи не били (според схващането на викариите) извън Римската империя. Има две възможности:
1.Ако действително визираните територии не са извън Римската империя, то държавата, за която се говори тук, е именно Римската империя - няма коя друга да е. Но ако е Римската империя, "нашите князе" за именно императорите, защото тяхна е властта в тази държава.

--- Тяхна – отчасти и то ако я има. Например „властта йм” върху граничните федерати е съвсем символична, да не говорим че точно като „федерати” са упоменати и франките в Аналите на А.Б. Ако са платили на федератите – имат власт над техните действия, ако не са – федератите са срещу централната власт.

Знаеш, че не споделям подобно виждане, но да допуснем, че то е правилно - че властта на императорите върху периферията на Балканите в момента е символична. И как си представяш, че  източните викарии дръзват в присъствието на Василий I да наричат "наш принцепс" някой друг, освен него и да му намекват, че властта му в еди кои си земи е изветряла? А и какво общо с тези земи имат източните викарии, за да употребят местоимението "наши"? Земите, които визираш, не са в църковните им диоцези нито пък църковните им диоцези принадлежат политически на тези земи.

2.Ако под "нашите князе" трябва да се разбират българи, както твърдиш, то и държавата е българска, а не е Римската империя. Надявам се, ще се съгласиш, че от римска гледна точка държава в държавата не може да има. Но пък - ако "държавата на нашите князе" е българска държава - на какво основание викариите на източните патриаршии ще наричат владетелите на една друга държава (българска, а не римска) "наши князе"?

--- Точно тази „двузначност” на федератите аз нарекох „кандидат държава”. „Нашите князе” или „нашите българи” според ромеите, не УКАЗВА „държава” на българите. Българите са „техни” – римски още от ІV в., и когато се указва „държавата на нашите князе” се имампредвид . . .  има поне пет варианта, но нито един не указва „българска държава”, за нашата държава е ясно кое имат пред вид източните викарии – ТИДЕ, само дето българите не споделят това виждане и т.н. Противоречието не е мое, то Е в текста. И отразява различните гледища по въпроса „чия е ТИДЕ” и т.н.
Поздрави. [/quote]
Точно така - никой вариант не указва българска държава, напълно съм съгласен. Имат се предвид територии, които се схващат като имперски. Именно империята е "държавата". Точно поради това не може под "нашите князе" да се разбира никой друг, освен императорите.

[B. Georgiev - bozman]

        

Знаеш, че не споделям подобно виждане, но да допуснем, че то е правилно - че властта на императорите върху периферията на Балканите в момента е символична.

--- Защо само „в момента”. Ами тя е символична от времето на Виталиан. Де факто магистер – милитумите са повелителите на областите и всичко зависи доколко централната власт се примирява с това. Това е анархията в империята, това е началото на българската държавност, а не някакви хански цигани от Азия.

И как си представяш, че  източните викарии дръзват в присъствието на Василий I да наричат "наш принцепс" някой друг, освен него и да му намекват, че властта му в еди кои си земи е изветряла?

--- Ами те защищават ТОЧНО ТОВА, което впоследствие бе „добито” от Василий ІІ. Очевидно такива са били не само целите на Василий І, но и реалността. Юридически централната власт заявява протекторат, но фактически той се осъществява от магистер-милитума. Т.е. източните викарии ИЗКАЗВАТ официалното становище на централната власт. Че те казват „наш принцове” – казват. Но твоето становище, че тези принцове могат да са съимперари, или цезари, или князе, или братя на императора, не пречи всички тези да са наричани „принцове” и да са от рода на Василий.  

А и какво общо с тези земи имат източните викарии, за да употребят местоимението "наши"? Земите, които визираш, не са в църковните им диоцези нито пък църковните им диоцези принадлежат политически на тези земи.

--- Вярно е, че липсва лично отношение на изт. викарии към проблема, но те са „кучетата” на императора в този спор, така, че не защищават ли императорските виждания – падат или главите или титлите. И за такъм диктат също споменава А.Б. Т.е. източните викарии, заедно с Игнатий изразяват политическото становище на Император Василий І. Не би могло да бъде иначе и то в Константинопол, под носа на императорската гвардия.  Докато папските викарии сигурно имат поддръжката на българите, за да се ерчат насред Константинопол или където е бил диспута. И тази България ( от ТИДЕ) явно има силово надмощие в момента над Константинопол.

Точно така - никой вариант не указва българска държава, напълно съм съгласен. Имат се предвид територии, които се схващат като имперски. Именно империята е "държавата". Точно поради това не може под "нашите князе" да се разбира никой друг, освен императорите

.
--- Нямам нищо против – нали казах. Нека така да се разбира според техните приказки. Това обаче противоречи на фактологията, че „тези земи” - ТИДЕ, българите „извоюват с оръжие от ромейска власт”. И както виждаш източните викарии мълчат като риби по това заявление на българите, значи реалността за силовото надмощие има свое потвърждение. Значи какво имаме – имаме Константинополски заявления, че това са имперски земи и се владеят от „императорите”, но на противното изявление – се мълчи и не се противоречи. Ясно е като бял ден, че имаме една „кандидат-държава” извоювана с меч от българите и наречена България (по тяхно име, а не обратно), която централната власт (чрез устите на викариите) не е съгласна да признае. И дори Василий ІІ не я признава и т.н., но едва по негово време Константинопол се справя с България от ТИДЕ. И няма откъде да се пръкнат иначе "българските императори" - Самуил Петър и Калоян освен от тази "кандидат-държава-империя" откъдето могат да имат тази титла. Но това е друга тема, да я оставим засега настрана.
Поздрави.  
[/quote]

[T.Jonchev]

       

Знаеш, че не споделям подобно виждане, но да допуснем, че то е правилно - че властта на императорите върху периферията на Балканите в момента е символична.

--- Защо само „в момента”. Ами тя е символична от времето на Виталиан. Де факто магистер – милитумите са повелителите на областите и всичко зависи доколко централната власт се примирява с това. Това е анархията в империята, това е началото на българската държавност, а не някакви хански цигани от Азия.

Нима смяташ, че от VI до IX век на Балканите няма никаква промяна? Сериозно ли говориш?
А срещал ли си в изворите известие за magister militum след 650?

И как си представяш, че  източните викарии дръзват в присъствието на Василий I да наричат "наш принцепс" някой друг, освен него и да му намекват, че властта му в еди кои си земи е изветряла?

--- Ами те защищават ТОЧНО ТОВА, което впоследствие бе „добито” от Василий ІІ. Очевидно такива са били не само целите на Василий І, но и реалността. Юридически централната власт заявява протекторат, но фактически той се осъществява от магистер-милитума. Т.е. източните викарии ИЗКАЗВАТ официалното становище на централната власт. Че те казват „наш принцове” – казват. Но твоето становище, че тези принцове могат да са съимперари, или цезари, или князе, или братя на императора, не пречи всички тези да са наричани „принцове” и да са от рода на Василий.  

Обаче  в текста става дума за principis - дума, с която се обозначава владетел, а не  magister militum, дори да приемем, че по това време подобна длъжност е съществувала. Освен това официалното становище на централната власт (императора) няма как да е "еди къде си властта ми е само номинална", за да се визира под princeps noster друг, освен императора.

А и какво общо с тези земи имат източните викарии, за да употребят местоимението "наши"? Земите, които визираш, не са в църковните им диоцези нито пък църковните им диоцези принадлежат политически на тези земи.

--- Вярно е, че липсва лично отношение на изт. викарии към проблема, но те са „кучетата” на императора в този спор, така, че не защищават ли императорските виждания – падат или главите или титлите. И за такъм диктат също споменава А.Б. Т.е. източните викарии, заедно с Игнатий изразяват политическото становище на Император Василий І. Не би могло да бъде иначе и то в Константинопол, под носа на императорската гвардия.  Докато папските викарии сигурно имат поддръжката на българите, за да се ерчат насред Константинопол или където е бил диспута. И тази България ( от ТИДЕ) явно има силово надмощие в момента над Константинопол.

Щом са "кучета" на императора, никога не биха го засегнали, наричайки "наш принцепс" в негово присъствие друго лице.
А папските представители "се ерчат", както казваш, не заради българите, а просто защото императорите вече не могат да заповядват на римските понтифекси, тъй като са загубили властта над Запада (над Италия, където са папите). Това го пише Анастасий.

Точно така - никой вариант не указва българска държава, напълно съм съгласен. Имат се предвид територии, които се схващат като имперски. Именно империята е "държавата". Точно поради това не може под "нашите князе" да се разбира никой друг, освен императорите

.
--- Нямам нищо против – нали казах. Нека така да се разбира според техните приказки. Това обаче противоречи на фактологията, че „тези земи” - ТИДЕ, българите „извоюват с оръжие от ромейска власт”. И както виждаш източните викарии мълчат като риби по това заявление на българите, значи реалността за силовото надмощие има свое потвърждение. Значи какво имаме – имаме Константинополски заявления, че това са имперски земи и се владеят от „императорите”, но на противното изявление – се мълчи и не се противоречи. Ясно е като бял ден, че имаме една „кандидат-държава” извоювана с меч от българите и наречена България (по тяхно име, а не обратно), която централната власт (чрез устите на викариите) не е съгласна да признае. И дори Василий ІІ не я признава и т.н., но едва по негово време Константинопол се справя с България от ТИДЕ. И няма откъде да се пръкнат иначе "българските императори" - Самуил Петър и Калоян освен от тази "кандидат-държава-империя" откъдето могат да имат тази титла. Но това е друга тема, да я оставим засега настрана.

Аман!
Това, дето с оръжие е извоювано от ромейската власт, продължава ли да си бъде под ромейска власт според теб?
Дирахион например не е "извоюван" - той си е под властта на императорите и същевременно е част от Илирик. До началото на VIII век е бил подчинен в църковно отношение на папата, а след това - на Константинополския патриарх. Е, папата иска ли си църковната власт над него или не - как смяташ?

[B. Georgiev - bozman]

А срещал ли си в изворите известие за magister militum след 650?

--- Легат, в изворите изобщо НЯМА магистер – милитуми. Ако беше надзърнал в „нотития дигнитатум” по подробно, щеше да знаеш. Има „магистри”, както на военните, така и на цивилни длъжности. Само че, визшите военни имат допълнителни определения, екитус и педитус, за конница и пехота. Двама визши генерали. А те са такива, двама визши генерали ДОРИ до Х в., - където има упоменати „двамата магистри”,  това обезателно са те – визшият тандем на войската. Подобен тандем имаме и при цивилните – двамата димарси – на двете най-големи партии, двамата българи, отново за военните, за вътрешните и външни войски на българите, които пък от своя страна имат външни и вътрешни боляри и т.н. Това са историографски съждения, но те имат своета фактологическа индикация. Е, естествено може да се възрази – ами ако има изписани две курви и те ли са от визшия тандем ?   

Обаче  в текста става дума за principis - дума, с която се обозначава владетел, а не  magister militum, дори да приемем, че по това време подобна длъжност е съществувала.

--- Ако приемаме този смисъл, че princеps, значи имперски владетел, то със „принцепс” е означен и Михаил от териториите ТИДЕ, а не с княз, както се изписва. 
Освен това официалното становище на централната власт (императора) няма как да е "еди къде си властта ми е само номинална", за да се визира под princeps noster друг, освен императора.
--- Това е множествено цисло Легат, изписано е „ in regno nostril principis” и се превежда – „кралството на нашите принцове”, няма как под това име да се разбира имрератора, не променяй текста за да лансираш идеи, ако обичаш. 

А папските представители "се ерчат", както казваш, не заради българите, а просто защото императорите вече не могат да заповядват на римските понтифекси, тъй като са загубили властта над Запада (над Италия, където са папите). Това го пише Анастасий.

--- Вярно е че го пише, ама не си разбрал какво пише.  Коментираният „Запад” от А.Б. не е Италия, а Илирия. И това е „запада” за Константинопол дори в писанията на К.Багренородни. 

Това, дето с оръжие е извоювано от ромейската власт, продължава ли да си бъде под ромейска власт според теб?

--- Според мене ли ? СПОРЕД ТЕКСТА Легат, и според текста в изказа на източните викарии.. 

Дирахион например не е "извоюван" - той си е под властта на императорите и същевременно е част от Илирик. До началото на VIII век е бил подчинен в църковно отношение на папата,

--- Това е схващането на папската курия.. Папата губи контрол над „запада” още през ІV в. и това е описано също от А.Б. поради завладяването МУ от българите. Ако има тук-там някоя крайбрежна крепост под властт различна от континенталната, това не променя същността над цялостния контрол над териториите. По сев.черноморие също има римски крепости, но територията не е римска. Това са Хон-Конг и Сингапур на древността. 

а след това - на Константинополския патриарх. Е, папата иска ли си църковната власт над него или не - как смяташ?

--- Виж сега. Тук имаме една скрита картинка, която само Ценов е разбулил досега, но тя може да се схване САМО ако човек се консултира с латинските текстове на А.Б. Българските йм преводи са менте. С две думи.
 Имаме две страни – политическа и църковна. През ІVв. понтифекса губи политически контрол над „запада” – това е казано от папа Дамаз и папа Инокентий (началото на V в.). Тези територии преминават под пол.контрол на Константинопол – имп. се дели на две части. Кога влизат българите, след като Константинопол владее Илирия или по-късно. Казано е точно – ВЕДНАГА, след като Константинопол заема политически територията. И българите я заемат с правото на силата СЛЕД ТОВА, т.е. Константинопол е бит противник още през Vв. на територията на Илирия. Мнението на понтифекса – това което йм е отнето от ромеите, йм е върнато от българите: „ Понеже те с правото на узурпирания диоцез изгубиха и своето, т.е. част от властта на своята империя…” (nam cum jure dioceseos usurpartae etiam sua, id imperi proprii partem potestatus amittunt” – ако считаш че смисъла на превода е друг – тук му е мястото да го заявиш). Като цяло мнението на понтифекса – загубват политическата власт над ТИДЕ (тук „тиде” го използвам условно за краткост – имам пред вид територии от Триест до Пелопонес и от Адриатика до Дунава), но си я възстановяват „чрез” българите. Мнението на Константинопол: Това са имперски територии, в които се назначават гръцки свещеници, като не се отрича, че константинополската църква е дете на Римската, обаче се отричат църковните права на Римската над ТИДЕ. Политическата власт се заявява чрез „наши принцове”, а църковната чрез „гръцки свещеници”. Българската позиция: В ТИДЕ няма константинополска власт и ромеите са бит противник, и териториите ТИДЕ се владеят от българите по „народното право”.  А.Б. дори пренася времената чак по време на Римската Репиблика, че дори по него време гръцки князе да са властвали над Балканите, това не накърнява църковните права на Рим. Българите не отричат нито римски протекторат, нито „гръцките свещеници”. Поради това са всичките събори от ІV в. до VІІв. – защото българското господство над ТИДЕ е съпътствано от друг тип християнство, което през тези 300 – 400г. преминава през различни стадии – и политически и църковни. Това е общата картинка според мен. Разбира се с толкова малко думи, когато се характеризира такъв голям отрязък от време се допускат неточности, но се надявам да си схванал мисълта ми. Въпроса е фундаментално сложен и търпи множество доуточнения. На последния ти въпрос, дали папата „си иска” властта над ТИДЕ – да, иска си я, но не от този от когото трябва. Той си я иска от Константинопол, но Константинопол не владее ТИДЕ, владеят го българите. И тук присъстваме на всякакви политически врътни, да се прескочи политическата власт на българите и попските „неща”  да се уредят между големите Играчи. Те обаче са „бивши” големи играчи и те НИКОГА  не възтановяват пол. си власт над тези територии. Не че българите са били някаква свръх сила – просто Времето навлиза в друг стадий – НАЦИОНАЛНИТЕ ДЪРЖАВИ. И това Време на нац.държави не можа да бъде прекъснато дори от 500г. турско робство и т.н.
Поздрави. 

[B. Georgiev - bozman]

Ето и частта от Нотитията касаеща "магистър-милитумите" - да не губиш време. Магистри - дал Бог - но двама от тях са над всички останали и никога не ги делят при упоменаване:

PARS SECUNDA.   Втора част. Разпределение на
IN PARTIBUS ORIENTIS.   длъжностите в Източната част на
      Римската Империя.

I.      I.

Notitia dignitatum omnium, tam civilium   Разпределение на цивилните и военни
Quam militarium, in partibus Orientis.   длъжности в източнитеи части.

Praefectus praetorio Orientis.   Префект на Преторията7 на Ориента.
Praefectus praetorio Illyrici.   Префект на Преторията на Илирия.
Praefectus urbis Constantinopolitanae.   Префект на градът Константинопол.
Magistri equitum et peditum in praesenti duo.   Магистри–екитуми (Генерали на армията) на         пехотата и кавалерията – двама.
Equitum et peditum per Orientem.   Генерал на пехотата на Ориента.
Equitum et peditum per Thracias.   Генерал на пехотата на Тракия.
Equitum et peditum per Illyricum.   Генерал на пехотата на Илирия.
Praepositus sacri cubiculi.   Интендант на Свещената спалня на Императора.
Magister officiorum.   Магистър на цивилната   администрация.
Quaestor.   Куаестор (квестор).
Comes sacrarum largitionum.   Комита за императорските разходи.
Comes rerum priuatarum.   Комита на частните спални в Двореца.
Comites domesticorum duo:   Двама Комити на дворцовата охрана:
Equitum.   На конницата.
Peditum.   На пехотата.
Primicerius sacri cubiculi.   Интендант на Свещената спалня на Императора.
Primicerius notariorum.   Интендант на Нотариусите.
Castrensis sacri palatii.   Крепостник8 на Свещеният Палат.
7.Под „претория”  се разбира както управлението на Генералният щаб ( съвременният му еквивалент), така и сама сграда. В българската реч имаме същото двупосочно разбиране на понятието „Ген.щаб” – както за военен съвет, така и за сграда.
8.На испански „Castrenses” –  е „Castellano”. Етнонима на съвремената испанска нация и официален испански език преведени буквално са „крепостници” и езика съответно „крепостнически”. В България под „крепостничество” се е разпространило руското разбиране, което буквално означава „заробени хора, роби”. На запад обаче „крепостничеството” е свързано именно с Имперските Римски традиции и липсва тази смислова недомислица навлязла в българският език от руския, която няма своя робски български пример от действителността, каквато съществува в руският език.


Magistri scriniorum:   Магистри по Отдели :
Memoriae.   Архивари.
Epistolarum.   Кореспонденти.
Libellorum.         Петиционисти (изготвящи заповеди, укази и т.н.)
Graecarum.    Преводачи9 (буквално гърци).