А с имената как стои въпроса?
Крум, Борис, Омуртаг - неславянски, кои още са с неславянски произход?
В смисъл - на хановете имената определено са неславянски, но има ли и други, не-хански имена, останали в нашия език?
Много трябва да са останалите главно под формата на фамилни имена в съвременния български език прабългарски думи и имена, но за съжаление в нашата наука те все още не са издирвани, проучвани и доказвани като такива.
Най-вероятно остатък от онова време е фам.име Досев от праб. мъж.лич.име Докс, носено от брата на княз Борис; Гагов от праб. гаго "бате; свако"; Момеджиков от праб. мома; Чучков, което изглежда образувано на основата на праб. чучка "свиня"; Шаренков от праб. шар "бял; пъстър, шарен"; Шарков от *шарик "пъстър, шарен".
Фамилните имена на българите не са по-стари от края на 18-ти век. Преди това хората нямали фамилни имена. Дори монарсите, за които се знаело към коя династия принадлежат, винаги са се наричали само с личните си имена. Разбира се, това се отнася за европейските християни, към които и ние, българите, принадлежим. Накратко,
няма у нас стари фамилни имена, от преди османското нашествие. И да не си помислите, че само при българите било така. В цяла Европа било така: Леонардо си е бил просто Леонардо, Леонардо от село Винчи.
Съвременните български имена Аспарух и Крум не са по-старо от 19-ти век. Съответно, фамилни имена Аспарухов и Крумов са нови - появили се в началото на 20-ти век, когато момченцата, наречени през 19-ти век Аспарух или Крум, се сдобили с потомци.
Фамилното име Досев също така не може да е старо. То идва от личното име Досю, което е просто съкращение на Теодосий.
Повечето традиционни имена на българите са християнски. Името Борис може да се е срещало, но най-вече като християнско - цар Борис е обявен за светец (имен ден - 2 май). Имена като Крум, Кубрат, Аспарух, Тервел, Омуртаг едва ли са се срещали между 10-ти и 18-ти век включително.
Някои имена със славянска етимология също са сред традиционните: Стоян, Ради/Рада, Първан, Злати и др. В повечето случаи те са превод на известни християнски имена (Стоян - Константин, Петко - Параскев, и т. н.).
Някои имена имат турска етимология: Курти, Султана.
Съкратени и умалителни форми на традиционните имена също следва да се считат за традиционни.
Фамилните имена са образувани през 19-ти и 20-ти век от лични имена (Иванов,..) , от прякори (Боримечков, ..) или от обозначението на занаята (Овчаров, ..). Често пъти прякорите и обозначенията на занаятите са били с турска етимология (Караджов, Пашов, Чобанов, Дерменджиев, ..).
Момеджиков вероятно е от турски прякор, означаващ Палмичката. Е, палми сега в България не растат, ама някога сме живели в държава, където растели и много палми.
Гагов също така е от разбираем прякор.