През 1999 г. моята приятелка Нора Закс разказа във Философския ни клуб "Боян Мага" при издателство ХРИКЕР, че доста отдавна, когато работела като юрисконсулт в едно външнотранспортно предприятие, много шофьори на ТИР-ове споделяли, че при пътуванията си в Турция се чувстват най-добре и в безопасност в районите, където живеят кюрди. Те им казвали, че са "наши братовчеди", говорели с много български думи, та нашите шофьори нямали нужда от преводач, и се поздравявали с "Очао!". По-късно, когато този "италиански" поздрав дойде и сред нас, Нора отишла в ориенталския отдел на Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и видяла в кюрдско-английски речник, че това е древен поздрав. Тя, юристката, знаеща немски и английски, но по душа езотеричен историк и поетеса, дава следното обяснение:
Древните ни предци от Евроазийските степи се поздравявали с думата ОЧИ (О е знакът на Бога, Цялото, Вселената, а ЧИ /или Ки, Ци, Прана/ е енергията, течаща постоянно по гръбначния стълб на всеки човек). Та как става реално връзката при среща на двама обичащи се и уважаващи се взаимно човеци? Най-естествената връзка е погледът. Той изразява всичко... И Нора продължава: Алцек, син на Кубрат и брат на хан Аспарух, с голяма група древни българи стигнал до Средна Италия, град Беневенто, и там "Очао!" при среща, "Очао! при раздяла... Ето откъде е дошло италианското "Чао!" Та нали италианците си имат в своя език "Бонджорно!" и "Лариведерче!"... А на мене веднага ми хрумна нещо, което казах на Нора: Та Бог в VІІ век е знаел, че не българското, а италианското кино ще бъде водещо в света. И чрез италианските филми този вълшебен, чудотворен приятелски поздрав е трябвало да се разпространи по цялата планета... Жива енергийна връзка между приятели и обичащи се хора...
